Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 17

Разбирах защо Джули искаше евентуален съпруг. Американските мъже са великолепни, добродушни същества с уникални таланти. Искам да кажа, че ако достатъчно премрежиш очи, те всички приличат на Джон Ф. Кенеди Младши, кълна се. За някой, който е увреден и не може да се съсредоточава — което е присъщо на Джули и повечето други принцеси от Парк авеню по рождение (макар очевидно да не им влияе, когато пазаруват), — новопридобитата й способност да фокусира вниманието си върху нещо беше смайваща. Беше си втълпила налудничавата идея, че ако избере подходящия момент да се яви на купон — с други думи, за една вечер да обиколи шест откривания на галерии, четири благотворителни инициативи за събиране на средства за музеи, три вечери и две премиери на филми, — гарантирано й е със сигурност в края на вечерта на ръката й да е увиснал ЕС. Джули твърди, че не й се пилее много време за това начинание, когато, както се изразява, „мога да си губя времето с други занимания, като например да си оскубя веждите“.

Отношението на Джули към предстоящото й сгодяване е малко обезпокояващо. Тя определено вярва, че срещне ли идеалния годеник, но не е имала време да почисти веждите си — а според нея това е най-важната козметична операция, предлагана от лекарите в салона за красота „Бергдорф Гудман“, — поради притеснението си дори няма да има нужда от годеник.

Когато Джули си науми нещо, тя проявява завидна далновидност. Спря се на благотворителния бал на нюйоркската консерватория като най-подходящ терен за лов. Купи маса и се обади на почетната председателка на бала, госпожа И. Хенри Стейнуей Зиглер III, „да обсъдят стратегията“. Джули искаше предварително да се запознае с разпределението на местата. Госпожа Зиглер ни покани на чай в облицованата си с мрамор къща на ъгъла на Пето авеню и Осемдесет и втора улица с изглед към Сентръл парк. Тя обожава да се вживява в ролята на Купидон.

— Наричайте ме Мъфи, момичета — подкани тя дружелюбно още при пристигането ни.

Мъфи беше облечена в богато украсено пончо от „Оскар де ла Рента“, зелени тесни панталони и достатъчно бижута, за да изпразни запасите на цяла диамантена мина. Освен това записваше филм с Елизабет Тейлър. Всеки в Ню Йорк постоянно записва някого. Пончото й се развяваше драматично наляво-надясно, докато прекосяваше забързано обширното преддверие, в което стъпките ни кънтяха, за да ни въведе в гостната. Помещението, с окачени в златни рамки огледала, маслени картини от италиански майстори и осеяно с безброй елегантни антични столове и дивани, които Мъфи купува на едро всеки път, когато минава близо до „Сотби“, бе по-импозантно от Версай. Мъфи обяснява на всички, че обзавеждането на дома й цели той „да прилича на дома на Оскар. Бях там и нямах сили да устоя. Трябваше да притежавам нещо такова. Затова клонирах апартамента му!“

Мъфи също така постоянно повтаря фразата „да си богат е доживотна присъда, но не е неприятна, аз знам най-добре“. Почти всички съпруги, които съм срещала и които живеят в горната част на Ист Енд, се казват Мъфи. Явно някога е било много популярно име в Кънектикът, където са родени повечето Мъфита, приблизително в средата на миналия век. Тази Мъфи, подобно на съседките си Мъфи, твърди, че „Ралф Лорен е моят учител по вкус“. Очевидно е пристрастена към инжекциите „Ботокс“ и не пропуска да спомене, че е на тридесет и осем години. Също така е П. Н. Д. — приятелка на Джордж, — а когато Бил Клинтън беше на власт, била П. Н. Б. Дарява милиони на републиканците и много повече на демократите, защото има „специална връзка“ с Бил. Всички останали Мъфита също имат специални връзки с Бил, но тя изглежда не го знае.