Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 145

— Мамо, престани! — изригнах аз. — Няма да има никаква сватба! Идеята да се омъжа за Чарли не се върти в ничия глава, освен в твоята. Майка му не може да те понася. Графинята се мисли за прекалено изискана, за да има нещо общо с нас. Тя е права: Чарли и аз нямаме какво повече да си кажем. Нула. Нищо. И знаеш ли какво? Аз дори не харесвам Чарли особено. Понякога е жесток и се държи покровителствено. Семейство Суер не желаят да присъстват на приема ти утре и не се впечатляват от домашно печени питчици. — После се обърнах към Чарли с думите: — Чарли, съжалявам за баща ти и така нататък, но това тук е истински кошмар. Как да ти имам доверие, когато никога не си споменавал, че ти си графът? Тръгвам си. Оправяйте се както знаете.

Поруменяла от смущение и на път да се разплача, побягнах от библиотеката с обувките в ръка. Слязох по стълбите и стъпих на алеята, само за да попадна в ръцете на мъж с униформа.

— Вие ли сте младата дама от приюта? — попита полицаят.

— Аз съм — проплаках аз. Вече не ми пукаше. — Моля ви, отведете ме вкъщи.

12.

Най-забележителното на Старата къща на енорийския пастор е, че въобще не е стара. Колкото и да се дразни мама, истината няма как да се скрие: строена е през 1965, а не през 1665 година. Удобна тухлена къща във викториански стил с четири спални. Това не спря мама да влага пари в увивни рози и бръшлян, подстриган да заобикаля входната врата и прозорците, в опита й да придаде по-старинен и автентично английски вид на сградата.

Когато се прибрах, у дома нямаше никой. Полицай Лайл, на когото налетях пред замъка, любезно предложи и изтегли спрялата ми кола с неговата, за да я докарам до вкъщи. Минах отзад и влязох през кухнята, влачейки куфара след себе си. Господи, мислех си, докато се изкачвах по задното стълбище към стаята за гости, какво направих току-що в замъка. Изведнъж съжалих за наговорените неща далеч повече, отколкото подозирах, че ще съжалявам. Изпитвах раздразнение и се измъчвах, но не успявах да определя защо. Може би се дължеше на часовата разлика след полета. След днешния следобед се чувствах крайно изтощена и мечтаех единствено да се изтегна върху леглото си за час.

За жена, склонна към мигрени, изборът на мама за тапетите е стопроцентово необясним. Всеки сантиметър от стаята за гости — включително и таванът — е покрит с тапет на пълзящи жълти рози, а абажурите на настолните лампи и диванът са в същия нюанс. Дори пешкирите и хавлиите в банята са жълти. Честна дума, виждайки го, щях да умра от главоболие. Останалата част от стаята беше задръстена с вещите на Джули, все едно току-що е влязла и е изсипала съдържанието на три куфара върху леглото и по пода. (Вероятно точно така беше постъпила.) Имаше кутийки за бижута, тоалетни несесери, купища гримове, два мобилни телефона, фотоапарат и чисто нови дрехи и обувки; имаше дори ароматизирани свещи и две снимки в рамки на Джули и баща й, метнати върху купчините. Джули винаги пътува все едно си сменя квартирата, защото прочела в „Пари мач“, че като „персонализираш“ с вещи от вкъщи хотелските стаи или гостните, в които си настанена, ще се чувстваш по-спокойно.