Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 135

— Добре, мамо. Ще се видим в събота. Ще наема кола на „Хийтроу“ и пристигам направо. Вероятно някъде следобед.

— Прекрасно. И моля те: гримирай се за събирането. Използвай фон-дьо-тена от „Ланком“, който ти подарих, иначе баща ти ще остане разочарован.

— Ще се постарая — излъгах я.

Мама още не е разбрала, че в наши дни освен нея навярно единствено Джоан Колинс използва фон-дьо-тен.

На следващото утро започнах да си събирам багажа за Англия и тогава си дадох сметка, че трябва да се стегна. Колкото и да бяха ужасни нещата, не биваше да се появя на празника на татко депресирана и намръщена. Би било прекалено себично. Знам, така се държи Наоми Кемпбъл, но на нея й се разминава заради страхотното тяло. Онази вечер в „Мърсър“ се държах необмислено, но това се дължеше на отчаянието ми, несигурността и пълната липса на оргазми наскоро. Сега се налагаше да си платя. Неизвестно как успях да се срещна с негодник, с изпечен лъжец и с професионален сваляч — съпруг на чудовище, а като капак на всичко преспах с бившето гадже на най-добрата си приятелка, който след това изчезна безследно. Бях обречена да водя живот на самотница — поне през следващата седмица. Насилих се да мисля позитивно. Надявах се Джули и аз да се сдобрим. Всеки момент щеше да поиска да вземе назаем костюма от „Версаче“. Докато в петък вечерта пътувах до летище „Кенеди“, за да хвана самолета, реших да съм весела заради онова, което имам, вместо да съм унила заради онова, което нямам. В края на краищата повечето момичета биха умрели, за да притежават толкова обувки от „Марк Джейкъбс“ колкото мен.

За да ти помръкне настроението, преминавайки през охранителните мерки на летище „Кенеди“ в десет вечерта, е достатъчно да се озовеш зад мъж, който по необясними причини пътува с четири лаптопа и всеки трябва да бъде отворен, поставен в отделна табла, сканиран, проверен и отново опакован. В моменти като този едно момиче започва да съжалява, задето си е променило характера. Ако ще работите върху подобряването на характера си, проявявайте избирателност: по чисто практични причини не бива да се отказвате от някои лоши навици. Да не приемеш пътуване с ЧС, е tres глупаво. Повярвайте ми — никога не го правете.

Пристигнах на „Хийтроу“ в единадесет на следващата сутрин. Преди да се отбия в представителството на „Херц“, за да си взема колата под наем, отидох в тоалетната да се преоблека. Нямах никакво намерение да пристигна вкъщи с вид на толкова окаяна, колкото се чувствах. Да обърнеш внимание на външността си, докато се съвземаш от среща за една нощ, чувствително подобрява нещата. Помислете си за Елизабет Хърли — след всяка раздяла веждите й стават все по-истински. Винаги изглежда страхотно, когато пристига в Англия, за да се появи на някое безсмислено събитие сред висшето общество, като игра на поло или мач по крикет, в които участва и Хю Грант. Вдъхновена от нейния пример, се затворих в една кабинка и облякох прекрасен оранжев кашмирен пуловер (DKNY) и леки, кремави панталони („Джой“). С помощта на аксесоари от рода на кожен колан, семпли златни обици и бледотюркоазени обувки с каишка („Джими Чу“), и платнена чанта през рамо със зеброва шарка придобих доста уж небрежен, ала Лиз Хърли блясък. Нямаше начин някой да разбере, че съм го обмисляла три дни в Ню Йорк.