Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 133

— Бихте ли съобщили на Чарли Дънлейн, че съм тук — помолих на рецепцията в „Мърсер“. — Той е в 606-а.

— 606-а? — повтори портиерът и провери в компютъра. — Господин Дънлейн… Той замина.

Тръгнал си е? Как може да постъпи така с мен? Нима Чарли не знаеше, че ако едно момиче каже „не“, всъщност има предвид „може би“, което всъщност означава „да“? Изведнъж се сетих: Каролина! Момичето, което му звъня. Сърцето ми потъна в петите. Не бях в състояние да преглътна още едно отхвърляне.

— Сигурен ли сте? — попитах аз. — Трябваше да работи в стаята си. Покани ме да се срещнем тук.

— Лично го изпратих. Днес следобед замина за Европа.

— Оставил ли е бележка за мен?

— Не, опасявам се.

11.

Вероятно отрезвена от случката в хотел „Мърсър“, отказах пътуване с ЧС без сериозна причина. Няколко дни по-късно, точно когато се канех да летя за Лондон за рождения ден на татко, се обади Патрик Сакстън. Едва успях да го поздравя и той пусна целия си чар.

— Утре заминавам за Лондон за уикенда. Защо не дойдеш? Без никакво обвързване.

Моето златно правило гласи: когато чуя „никакво обвързване“, знам, че се озовавам изцяло обвързана, омотана и неспособна да помръдна. Макар — както вече е ставало дума — да ми бе генетично заложена невъзможността да отказвам пътуване с частен самолет, в този случай постъпих точно така. Пътуване с частен самолет нямаше да ме утеши след случилото се напоследък.

— Не мога, но благодаря за поканата — отвърнах небрежно.

Нощта, прекарана в „Мърсър“, ме бе променила напълно.

— Не ти ли се ходи в Лондон? Там е страхотно — продължи да ме навива Патрик.

— Ще ходя там утре вечер, за петдесетгодишнината на баща ми.

— Идеално. Ще присъстваш на купона, а после ще преспиш в апартамента ми в „Кларидж“. След това ще отскочим до Сен Тропе да видя една яхта. Намислил съм да купя „Магнум 50“. Твърдят, че на борда събирала десет манекенки и дори дългите им крака. Не искаш ли да се поразходиш по Лазурния бряг? После смятам да се отбием в „Скалинатела“ в Капри. Той е любимият ми хотел. Позволи ми да те заведа.

— Не мога. Ще летя с „Американ Еърлайнс“ — обявих гордо.

Дори аз останах шокирана от лекотата, с която отказа предложението на Патрик. Явно характерът ми се бе променил напълно.

— Предпочиташ да вземеш редовен полет, а не да летиш с мен? — разтревожи се Патрик.

— По-добре е да се оправя сама. — В края на краищата бях самостоятелно момиче и не ми трябваше плейбой като Патрик Сакстън. — Да летиш с редовен полет до Лондон, не означава, че е настъпил краят на света — добавих аз.

През последните няколко дни не бях в добро настроение, ако искате да ви призная истината. Лошото на вечерите, предизвикващи угризения, е, че ги следват дни, изпълнени с угризения, но без приятните неща като най-хубавия секс, който си имал, и така нататък. Освен това никой друг привлекателен мъж не ме бе изоставял по този начин. От една страна, намерих човек, осигуряващ ми най-добрия секс, и същевременно в негово присъствие се чувствах уютно, все едно е най-старият ми приятел. Чарли въобще не ме потърси, което леко ме покруси. Винаги го бях смятала за добре възпитан. Но щом не иска да ми се обади и аз няма да му се обадя, реших твърдо.