Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 118

Джули и аз се настанихме на дивана. Щеше да е толкова приятно да забравим всичко останало и да се впуснем в обсъждане на трагедията на китоловците, колкото и ужасна да беше съдбата им. Настъпи затишие и Хенри подхвана:

— Е, добре сме се събрали… Книгата е чудесна и се надявам да сте имали време… да прочетете поне част от нея — завърши той срамежливо.

Аз, естествено, се бях съсредоточила напълно върху лекцията на Хенри, но 99,9 процента от момичетата в салона обръщаха повече внимание върху неоспоримия чар на Хенри, а не върху темата, по която говореше. Джули бе буквално литературно омаяна от него. От време на време долавях прошепнати реплики.

— Дали е от рода Хартнет? — процеди през зъби Джолийн.

— Онези от стоманената индустрия ли? — промълви Лара.

— Да. В областта на стоманата те са като клана Кенеди. Трябва да се омъжиш за него. Въобще някоя от нас трябва да се омъжи за него — реши Джолийн.

От доста дълго време Джолийн напълно бе забравила, че е сгодена. Хенри приключи с лекцията и се обърна към Джолийн:

— Джолийн, май искаш думата. Ще се потопиш ли, така да се каже? — предложи Хенри.

— Разбира се — отвърна тя ентусиазирано. — Ти от стоманената фамилия ли си?

Хенри размести листата върху коленете си и прочисти гърло, имаше смутен вид.

— Да, от същото семейство съм — призна. — Не това обаче сме се събрали да обсъждаме тази вечер. На какво от книгата да се спрем? — попита той.

— Ами ако трябва да направя анализ на героите — заговори Джолийн tres сериозно, — бих искала да знам ти как смяташ: дали ще изберат Джордж Клуни или Брад Пит за ролята на капитан Полард, когато правят филм по книгата.

— Не съм съвсем… сигурен — призна Хенри. — Някой друг иска ли думата?

Джаз Конесей махна с ръка.

— Здрасти. Аз съм Джаз — представи се тя кокетно. — Имам истински литературен въпрос. Знаеш книгата „Сърцераздирателният труд на един гений“. Имаш ли представа дали Дейв Егерс — авторът — е все още ерген?

— Някой друг? — подмина я Хенри.

— Искам да задам въпрос за писането — обади се Мадлин Крофт дълбокомислено. — Смяташ ли, че човек може да отслабне, ако пише? Всички онези жени писателки като Джоан Дидиън, Зейди Смит и Дона Тарт са по-тънки от цигара, ако разбираш какво искам да кажа.

Хенри си разтърка притеснено челото. Настъпи тягостно мълчание.

— Хенри, защо не прочетеш няколко абзаца от книгата на глас? Така може би дискусията ще потръгне — предложи Джули.

— Чудесна идея — зарадва се Хенри. — Отворете на страница 165.

Той зачете.

Когато на третата седмица почина корабният дърводелец, един от екипажа предложи да използват тялото му за храна…

— Искаш ли скариди върху маслено тесто, Хенри? — попита Джолийн и приближи поднос с вкусните хапки.

— Не, не, благодаря. Да продължавам ли?

— Непременно — прошепна Джолийн. — Толкова е интересно.

Хенри отново зачете:

Първоначално капитан Дийн възприе предложението като печално и шокиращо. Но по-късно, застанали над мъртвото тяло на дърводелеца, последва дискусия. По този повод капитан Дийн записа в дневника: „След задълбочен размисъл и претегляне на законността на деянието, от една страна, и абсолютната му наложителност, от друга, здравият разум, съвестта и т.н. бяха длъжни да отстъпят пред настойчивостта на обземащия ни глад…“