Читать «Тези луди, луди глезли» онлайн - страница 108

9

Щом утвърдил се главен готвач открива ресторант в Ню Йорк — а това се случва всеки пет минути, доколкото успявам да проследя, — целият град психясва. Всички момичета, по принцип смятащи за нормално човек да не се докосва до храна, изведнъж решават, че яденето отново е на мода. На повечето дегустации присъстват множество слаби като върлини светски момичета, чието желание е да ги видят на откриването, но не и да дегустират нещо. После уверяват готвача колко им е допаднали приготвената храна и се връщат вкъщи да продължат да умират от глад цяла нощ.

Няколко дни след като се върнах от Кан, Джули и аз посетихме такова събитие в Долен Ист Сайд. „Китайският бар“ — азиатски ресторант, вдъхновен от ретро атмосферата на 70-те години — предлага китайска храна в ултрамодерна обстановка. Всички се изредиха да хвалят главния готвач за „неземните“ му патешки ребърца. Как да не го кажат, след като никой не ги опита? Мъфи обаче се престара. Тя обяви: „Твоите оризовите спагети са по-добри от тези в «Господин Чо»“, което съвсем не отговаряше на истината. Не одобрявам лъжите, освен ако не са изречени в името на благородна кауза — да речем да помогнат на хората. Така например Джули изрича най-хубавите лъжи, когато събира пари за бившето си училище. Уверява потенциалните дарители, че Майкъл Дъглас и Катрин Зита-Джоунс ще открият новото крило, докато всъщност тя ще го открие. Но да разправяш на впечатлителен млад готвач, че е гений, когато храната му трябва да бъде хвърлена на дъното на река Хъдсън, е направо жестоко.

Пристигнахме в ресторанта, претъпкан с анорексични момичета и мъже, които не ги забелязваха. Просто нямаше място да помръднеш. Джули грабна две сакенити (новото модно питие, смесица от саке и мартини) от поднос и успяхме да се настаним в празно сепаре.

— Мила, страшно съжалявам, че си видяла материала за Адриана и Зак — подхвана Джули.

— Благодаря — отвърнах суховато.

— Само показва колко е непостоянен. Слава Богу, че не се омъжи за него. Хайде сега, разкажи ми за Патрик — смени ти темата.

— „Дю Кап“ страшно ми хареса, но…

Не довърших изречението. Надявах се Чарли да не е разказал на Джули за случилото се на летището. Не исках да се разбере колко неподходящ мъж е Патрик Сакстън и как буквално ме е зарязал на друг континент. За щастие не се наложи да влизам в подробности, защото Джолийн ни прекъсна:

— Ей! Как си?

Джолийн държеше „Шанхайски космополитън“ (другото модно питие в Ню Йорк — китайски вариант на „Космополитън“) в една ръка, а с другата влачеше Лара. Джолийн косеше бели панталони, разкроени при глезените, а Лара — черна къса рокля, осеяна с ципове. Вероятно си мислеше, че пънк модата се е върнала. А дали пък наистина не се беше върнала? Лара имаше отегчен вид, но лицето на Джолийн сияеше от вълнение.

— Майкъл Корс! — обяви тя с драматичен глас, заставайки до масата ни. — Той! — Последва драматична пауза. — Е! — Нова пауза. — БОГ!!! Вижте ме. Не са ли страхотни новите му пролетни панталони? — Завъртя се, за да видим по-добре изваяния й силует. — Заради разкроената кройка е. Така краката изглеждат по-слаби. Майкъл Корс разбира женските бедра както никой друг…