Читать «Сърцето и Галактиката» онлайн - страница 8

— Е, не се ядосвайте! Значи заклевате се в най-скъпото ви, че… Добре… Съобщението ли? Един момент… Какво има, Олга?

Девойката бе застанала на прага на кабинета и правеше отчаяни знаци:

— Предаването се поднови.

— Ще ви позвъня по-късно — извика Додж и без да обръща внимание на гневните протести на приятеля си, се спусна към общата всекидневна, чиито микрофони, свързани със залата за прослушване, излъчваха вече подадените сигнали. Ърквин трескаво отбелязваше по слух „стоповете“. Успя за първите петдесет единици, които, както се очакваше, представляваха разчетената рамка. Но после изпусна нишката и се отказа да следи паузите, т. е. нулите. Трябваше да вземат записа, направен от автоматично действуващите уреди.

— Щом свърши, веднага ще ви го донеса — обеща Олга.

Тримата мъже мълчаливо зачакаха сред нарушаваната на неравни промеждутъци от „стоповете“ тишина. Ърквин извади часовника си. Бе изчислил времето, отговарящо на две хиляди и петстотин знака. Малко преди да изтече, той вдигна ръка, сякаш се готвеше да даде знак за начало на спортно състезание, и сетне рязко я свали. Точно в този миг предаването свърши. Додж и Молтън извикаха „Ура!“.

Скоро дотича и Олга със скъпоценния свитък. Върху него бяха отбелязани две хиляди и петстотин знака (вж. стр. 168)

Нанасянето им в петдесет реда, с което се заеха веднага без колебание Олга и Ърквин, този път се оказа по-дълго, отколкото при съобщение N0. Имаше нещо вътре в рамката. И това нещо изглеждаше така (вж. стр. 169), понеже Ърквин бе заменил нулите с обикновени точки, за да изпъкне отликата. Свъсил чело, Додж се взираше напрегнато в неразбираемите очертания.

— Две геометрични фигури, една под друга. Долната е очевидно триъгълник, но горната… Не разбирам какво може да представлява…

— Не разбирате ли? Наистина ли не разбирате? — извика Ърквин и всички се сепнаха от гласа му. Бе мъртвоблед, а очите му светеха със странен блясък. Нима полудяваше, та пак остро запита:

— Вие, Додж, един от най-известните астрономи, вие ли не разбирате? — и избухна в нервен смях, удавен в сълзи.

Молтън го сграбчи за ръката:

— Винаги съм ви предупреждавал да не прекалявате с пиенето. Всичко, което…

Но не продължи повече, понеже и Додж изпадна в същото възбуждение, с малката разлика, че той почервеня и гласът му премина във фалцет. Разкопча яката на ризата си, сякаш се задушаваше:

— Господи! Ърквин, вие сте прав, аз наистина съм магаре!

— Галактиката! — възкликна Олга, поставяйки пръст върху горната фигура.

— Галактиката!

(cut)

Начало на записа на послание N0

(cut)

Послание N1 (Истинското съобщение)

Дори Молтън разпозна очертанията на това островче от Вселената, наброяващо няколко милиарда звезди, сред които и нашето Слънце, точно както е дадено във вертикален разрез по всички атласи. Додж отбеляза размерите на рисунката и бързо изчисли нещо:

— Точно така е. Спазено е основното съотношение, доколкото позволява опростената схема… Какво има, Олга?

— Погледнете!

Изображението на Галактиката бе предадено с единици, но същият знак се появяваше и на четвърта линия, в двадесет и шеста колонка по номерацията на Ърквин.