Читать «Сърцето и Галактиката» онлайн - страница 6

— Ето.

Макар че бързаше да съобщи новината, тя не бе забравила да донесе и необходимото за работа. Ърквин й поблагодари с поглед, разбута останалите, настани се на едно писалище и започна да пресмята, следвайки с пръст знаците от записа.

— Проверявайте, Олга. Ръката ми трепери… Не, диктувайте ми, така ще стане по-бързо.

— По-бързо, да по-бързо! — препираше и Додж. Олга взе листа и занарежда:

— Петдесет пъти единица… Проверявам… да, петдесет пъти. После само една единица, следват четиридесет и осем нули и една единица… Така. Сега — единица и четиридесет и осем пъти нула… Сякаш…

— Без коментари, моля — обади се Додж. — Давайте нататък.

— Не ме притеснявайте! — възропта Ърквин. Астрономът се отдръпна с нежелание и за да залъже нетърпението си, захвана се да обяснява на Молтън:

— Две хиляди и петстотин е идеалният математически квадрат.

— Да, вярно. Как не се сетих. Равно е на…

— На петдесет по петдесет. Смятате ли, че едно природно явление, например трептенето на звезда, може да породи точно такъв брой сигнали? Прекалено необикновена случайност, почти невъзможна. Оттук се налага и заключението. Какво, мислите, прави сега Ърквин?… Получава ли се нещо, Ърквин?

— Ако ме прекъсвате всяка минута — избухна той, защото се бе разсеял и пропуснал реда, — никога няма да свършим. Оставете ме най-после на мира!… Повторете, Олга.

— Още четиридесет и осем нули, после — единица.

— Добре, добре — примирително рече Додж. — Да не им пречим… петдесет, умножено по петдесет, означава, Молтън, че съобщението е подредено в петдесет реда с по петдесет знака. Ние отдавна мислим за такъв способ. Но това тук е по-просто от диаграмата на Дрейк… Та ето какво прави в момента Ърквин.

Върху лист милиметрова хартия той вече бе нанесъл на един ред първите петдесет знака от записа. Петдесет и първия пренесе на втория ред, все така от ляво на дясно, стигна до края, мина на третия и продължи по същия начин нататък. Работеше трескаво и напрегнато, като от време на време глухо възклицаваше.

— Мисля, че става ясно — каза Олга. — Петдесетият, последен ред е само от единици… Точно така.

— Как иначе! — заликува Ърквин. — Трябваше веднага да съобразя. Погледнете, Додж.

И показа на колегата си това, което се бе получило, (вж. стр. 163)

— Чудесна симетрия! — разочаровано установи Молтън. — Но не виждам с какво ще ни помогне тя.

Сетне замълча, за да не разсейва другарите си. Само за няколко секунди и Додж стигна до извода на математика и се обърна към Олга:

— Поемете веднага наблюдението. Ще последва още нещо.

— Трябва да последва!! — натърти Ърквин. — Всички записващи устройства са включени, даже микрофоните, тук, в стаята. Ще разберем кога започва предаването.

(cut)

Massage iVO retranscrtt (LE CADRE)

— Ако започне.

Нима се съмнявате, Молтън? Не виждате ли, че това което получихме, е само рамката? Рамката, в която ще се впише съобщението. Трудното в подобни предавания, основаващи се на двоичната система, т. е. на редуващи се нули и единици, е да се отбележи точно началото и краят… Напънете се малко — нервно възкликна той. — При радиопредаване нулата е просто отсъствие на сигнал, мълчание. Е. ще разберете по-късно… Но отсега можете да ми вярвате. Кадрирането е извънредно полезно.