Читать «Сърцето и Галактиката» онлайн - страница 9

— Местоположението на звезден куп M-13 от съзвездието Херкулес. Към него е насочен радиотелескопът.

— Именно — избоботи Додж. — Ето ги координатите. И разстоянието съвпада по мащабната таблица. Четиридесет хиляди светлинни години! Значи там!

— Там са! Оттам предават…

— Предавали са преди четиридесет хиляди години — поправи го Ърквин.

Не последваха никакви други забележки. Всички бяха занемели, замръзнали по местата си, зашеметени от внезапното откритие, че безкрайното им търпение се е увенчало с успех. Най-големите оптимисти се бяха вече усъмнили в него, дори в правилността на хипотезата и ето че разум, идващ от космоса, ненадейно заявяваше своето съществуване с яснота и точност, обезоръжаващи всякакво неверие.

Нещо повече, този първи опит за установяване на връзка носеше печата на простота и същевременно на величие, присъщи единствено на високоразвит интелект. Още докато се работеше по първия проект ОЗМА, специалистите неведнъж бяха мислили да изпратят в космоса сигнали, изразяващи или прости аритметични действия, или чертежи на геометрични теореми като например Питагоровата теорема. А колко по-далеч бяха отишли създанията, населяващи звезден куп M-13. Само с една фигура те крайно точно определяха своя свят и нашата Галактика. Така привличаха вниманието на всички възможни мислещи същества от милионите звездни системи, стига те да знаят как да гледат небето. А с една простичка единица, с един обикновен двоичен знак, с един бит, както казват специалистите, посочваха своето местоположение във Вселената. Изпращаха адреса си. Пред такава възхитителна лаконичност Ърквин изживяваше същото блаженство, каквото би обхванало познавача, попадайки на шедьовър на изкуството.

Всички стояха като омагьосани. А после стана нещо, което няма да учуди само тези, които знаят как понякога хората на науката, дори най-строгите сред тях, се отдават на лудешко веселие. Обсерваторията изведнъж се превърна в психиатрична болница. След толкова години униние съмненията бяха най-после разсеяни и радостта се развихри с неудържимостта на тайфун. Додж сграбчи Олга в прегръдките си и я повлече в дивашки танц, Ърквин също неистово се въртеше, прегърнал кръглата масичка, а Молтън, уравновесения Молтън, жадно смучеше шампанско направо от бутилката и отмерваше такта с ръка.

Кризата, отдушник за изопнатите им нерви, продължи четвърт час. Сетне разумът надделя и те отново сведоха глави над записа. Останалата му част все още беше загадка за тях.

— Под Галактиката е изобразен обикновен триъгълник. Може би и те като нас са помислили за някакво геометрично правило. Додж изглеждаше разочарован. Съпоставен с хрумването за Галактиката, такъв банален способ му се струваше недостоен за високоразвити същества.

— Нито един от редовете не дава основание за подобно тълкуване — отвърна Ърквин. — Ще видим по-нататък. А колкото до другото…

Той се умисли, после заговори сякаш на себе си:

— Петнадесетият ред е образуван само от единици. Явно е, че той не бива да се взема предвид, както и линиите, очертаващи рамката. Предназначен е да разграничи двете фигури. А това, което следва отдолу… несъмнено е съобщение, не рисунка, защото не се получава никакво очертание… и то съобщение, съставено по двоичната система.