Читать «Сърцето и Галактиката» онлайн

Пиер Бул

Сърцето и Галактиката

В едно от помещенията на обсерватория „Космос“ край кръгла масичка бяха седнали трима души, които навремето се бяха проявили с интересни изследвания, но имената им вече бяха позабравени. Положили длани върху гладката повърхност, сега те бяха погълнати от занимание с далеч не научна стойност.

— Дух, тук ли си? — попита Додж, най-възрастният от тях.

Въпросът, повторен и потретен безрезултатно, накара Ърквин да се разгневи и с рязко движение той наруши съсредоточеното подреждане на ръцете, сетне отмести стола си, грабна оставената наблизо чаша и отпи голяма глътка.

— Глупава игра!

— Вие я предложихте — възпротиви се Молтън.

— За да убия скуката и да избягам от отчаянието… Всъщност тя не е по-безсмислена от работата, която вършим тук. Колкото духът на Сталин или на Джордж Вашингтон ще се въплъти в тази масичка, толкова и ще уловим значещ нещо сигнал с радиотелескопа. Губим си времето и има голяма вероятност да полудеем.

— Вероятността избрахме по собствено желание, но тя не е причина да пиете толкова много.

Ърквин сви рамене и мълчаливо изпразни чашата. Никакъв външен шум не стигаше до стаята, която изведнъж се стори зловеща на Додж. Той стана, закрачи напред-назад, но не успя да овладее нервните си движения.

— Искате ли да повикам Олга за един бридж? — услужливо подхвърли Молтън.

Ърквин отвърна със сърдито сумтене, а Додж тъжно напомни:

— Вчера цял ден играхме на карти. А и Олга е дежурна. Трябва да затвърдим у нея убеждението, че върши важно дело. Още е млада.

Ърквин завъртя очи нагоре и подигравателно се изсмя. Молтън понечи да възрази, но обезсърчението надделя и той замълча. Настана още по-тягостна тишина.

— Март, 1980 — промълви най-сетне Додж. — Скоро ще станат десет години, откакто сме на Луната, и никакъв сигнал, ни най-малък признак, че съществува друг разумен свят.

Този път Молтън се намеси, и то доста енергично:

— Известни ни бяха рисковете, които поемаме. Когато дойдох, вие лично, Додж, ме предупредихте. Припомням ви собствените ви думи: ще ни бъде необходимо свръхчовешко търпение. Може да имаме резултат още през първия четвърт час, но по-вероятно е да чакаме месеци, години — двадесет, петдесет…

— На мен ли ще обяснявате теорията на вероятностите! — ядно го прекъсна Ърквин. — Десет години са кратък срок, знам, особено като се има предвид колко малки са шансовете ни. Но десет години да гниеш тук! Десет години, които биха могли да се използуват за друго, десет години, през които станахме за смях на целия научен свят!

— Откажете ли се, проектът пропада. И без това той се крепи само на вас двамата с Додж. Нито един добре подготвен специалист няма да пожелае да ви замести.

— Знам — отвърна Додж.

— Така е — промърмори Ърквин. — Добре подготвените работници, както казвате вие, не са луди.

— Молтън, приятелю — скръбно се обърна към него Додж, — нали сте психолог, направете нещо за нас!

— Едно безсмислено забавление е за предпочитане пред пълното бездействие. Да опитаме пак с масичката.

Додж и Ърквин примирено седнаха на местата си. Отново образуваха кръг с поставени пред тях ръце и се помъчиха да се съсредоточат.