Читать «Навън към себе си» онлайн - страница 22

И тъй, поехме бавно към хотела, като от време на време хвърляхме поглед назад, готови всеки момент да си плюем на петите, ако другите се зададат.

Бяхме на не повече от двайсетина метра от входа, когато вятърът заподмята насред улицата долетелите нейде отгоре ризи и панталони. Намирахме се на отсрещния тротоар и фасадата на хотела, надвишаваща с цял етаж покривите на съседните къщи, веднага привлече вниманието ни. Дрехите бяха последвани от обувки, които изхвърчаха от един отворен прозорец на четвъртия етаж, чиито бели пердета се вееха навътре в стаята и плющяха като дълги знамена. Сетне върху заснежените павета с трясъка на строшено стъкло се пльосна един плетен куфар.

— Нещата на татко! — изпищя ужасено Едит и тозчас запуши устата си с ръка, докато над нас прелиташе едно палто, което падна току в краката ни.

Стояхме вцепенени и сякаш привързани един към друг. Когато на балкона се появи разчорлената Мадлен само по комбинезон, който лудеещият вятър ту издуваше, ту натикваше между бедрата й, ние се притиснахме още по-плътно един към друг. После тя се разкрещя, но не можехме да разберем думите, изригващи от зейналата като черна дупка насред лицето й уста. И започна да изхвърля шалчета, шалове и вратовръзки — голямата слабост на Жорж, — които се стрелкаха във въздуха като пъстри светкавици. Мадлен се гърчеше и стенеше, сякаш я измъчваше някакво невидимо същество, което я връхлиташе от всички страни. Нямах представа дали се обръща към нас, когато размахва юмрук в наша посока, нито пък дали е къркана, дали плаче или просто я тресе изпепеляващ гняв. Не знаех какво й става, но крясъците й ни подлудяваха. После изведнъж се прекатури през перваза.

Писъците й секнаха в мига, в който полетя надолу, и в първия момент изпитах едва ли не облекчение. Падаше като купчина парцали, без дори да размахва ръце и крака.

Тялото й тупна безшумно върху тротоара, разпръсквайки гейзери сняг.

Едит понечи да се втурне към нея, но аз се хвърлих отгоре й, сграбчих я през кръста и двамата се проснахме на земята. Тя се дърпаше като побесняла, по-яростно от дива котка, пищеше, съскаше, крещеше да я пусна, дори ми отскубна кичур коса, но аз я стисках с всички сили, присвил до болка очи, и накрая успях да я укротя, или по-скоро тя престана да се бори. Оли се разплака, въртейки се като пумпал около себе си. Едит прехапа устни, лицето й се сгърчи и така пребледня, че устата й посиня, а зъбите й ми се сториха жълти като стари клавиши на пиано. Треперейки с цяло тяло, Оли се строполи до мен и хлиповете му закънтяха в гърдите ми с такава сила, сякаш се бях облегнал на камбана. При вида на сълзите й аз обсипах лицето на Едит с целувки и сега вече, осъзнавайки малко по-ясно какво се бе случило, на свой ред се разплаках, обливайки със сълзи косата й. Обгърнах с ръка Оли и тримата избухнахме в ридания, подсмърчания и целувки. Обикновено не преливахме от нежност един към друг и целувките бяха едно от големите наказания, които ни налагаха в тържествени случаи, по този път — така и не разбрах защо — ние се обливахме взаимно със сополи, сълзи и милувки, които биха ни стигнали до края на живота.