Читать «Доклад на малцинството» онлайн - страница 9
Филип К. Дик
— Освен ако не са го подхвърлили специално — отбеляза един от охранителите.
Каплан вдигна очи към комисаря.
— А вие какво мислите?
— Че е подхвърлено — отвърна Андертън, решавайки, че е най-добре честно да сподели догадките си по този повод. — Предполагам, че „предсказанието“ е изфабрикувано от заговорници в полицейското управление, за да ме натопят. По-нататък всичко е просто: аз съм арестуван, новият ми асистент става комисар и заявява, че е предотвратил престъпление в най-добрите традиции на предпрестъпността. Никой не е планирал истинско убийство.
— Никакво убийство няма да има, с това съм съгласен — мрачно заяви Каплан. — Ще ви предам в ръцете на правосъдието.
— Как можете! — с ужас запротестира комисарят. — Ще ме затворят и никога няма да мога да докажа…
— Изобщо не ме интересува какво ще докажете или няма да докажете — грубо го прекъсна Каплан. — Трябва да ви разкарам от пътя си заради собствената си безопасност.
— Всъщност той смяташе да замине — каза охранителя с кафявия плащ.
— Именно, и колкото се може по-надалеч! — от вълнение Андертън чак се изпоти. — Ако ме хванат, веднага ще ме затворят, а Уитлър ще стане комисар. Ще ми отнеме всичко — и работата, и жената… — Лицето му се изкриви. — Сигурно с Лиза са заедно.
Каплан, изглежда, се замисли. Но после се намръщи и поклати глава.
— Не, не мога и няма да рискувам. Ако това наистина е заговор срещу вас… Много съжалявам, но това е ваш проблем, не мой. Впрочем, — той леко се усмихна, — мога да ви пожелая късмет. — След това се обърна към охранителите. — Отведете го в полицията, момчета, и го предайте на висшето ръководство.
Каплан назова името на изпълняващия длъжността комисар и с удоволствие проследи реакциите на пленника си.
— Уитлър! — с убит глас измърмори Андертън.
— Да, вашият Уитлър вече е завзел властта — съобщи му Каплан. — Очевидно бърза да раздуе авторитета си за ваша сметка… — Той включи радиото, повъртя копчето за настройка и улови някаква станция.
Професионалният глас на диктора четеше съобщение: „…да не се оказва помощ на избягалия престъпник. Всички граждани са длъжни да помнят своята отговорност в случай на отказ за съдействие на оперативната група. Полицейското управление взема извънредни мерки за откриването и обезвреждането на бившия комисар Джон Елисън Андертън, който е обявен за потенциален убиец и като такъв е лишен от всички права на свобода и привилегии…“
Каплан изключи радиоприемника и гласът замлъкна.
— Пъргаво момче — измърмори апатично Андертън. — Сигурно Лиза веднага е изтичала при него.
— А каква му е ползата да чака? — ухили се Каплан и кимна на хората си. — Откарайте го в града! Нещо не се чувствам комфортно, когато наблизо е бивш комисар от полицията. Искам да съдействам на новия комисар Уитлър в залавянето на опасния престъпник.