Читать «Доклад на малцинството» онлайн - страница 8

— Ще съжалявате за това — хрипкаво ги заплаши Андертън, когато го измъкнаха от лимузината. — Поне знаете ли кой съм аз?

— Разбира се — каза здравенякът с кафявия плащ.

Под дулото на пистолета го принудиха да се качи по стълбите, водещи от подземния гараж в просторен, застлан с пухкави килими хол. Беше очевидно, че това е разкошна частна резиденция, разположена в един от малкото крайградски терени, недокоснати от войната. В другия край на хола Андертън видя отворена врата, през която се виждаха рафтове с книги.

Кабинетът беше обзаведен аскетично, но с вкус. На масата светеше лампа, до нея седеше човек, чието лице беше наполовина скрито в сянката, и очакваше госта си. Андертън никога не беше виждал този човек.

Когато процесията спря до масата, чакащият извади от малко калъфче очила без рамки, нервно ги закрепи на носа си, затвори калъфчето и бързо облиза сухите си устни. Беше около седемдесетгодишен, а може и повече. До него имаше тънък сребърен бастун. Тялото му беше слабо, жилаво, осанката му беше странно закостеняла. Онова, което беше останало от косата му, имаше пепеляво-кафяв цвят и беше внимателно разпределено на тънък слой по бледия череп. Само пъргавите очи зад стъклата на очилата изглеждаха живи, пронизителни и винаги нащрек.

— Това ли е Андертън? — попита той мъжа с кафявия плащ с рязък, капризен глас. — Откъде го изкопахте?

— У тях, събираше си багажа. Точно както мислехме.

— Събирал си багажа… — Стопанинът на кабинета свали очилата си и внимателно ги прибра в калъфчето. — Слушайте, — грубовато подхвърли той към Андертън, — каква муха ви е влязла в главата? Сигурно сте се побъркали. Как може да искаш да убиеш човек, когото не си виждал никога през живота си?

Този старец, както най-накрая се досети комисарят, беше загадъчният Леополд Каплан.

— Не, първо аз ще ви попитам — бързо каза той на Каплан. — Имате ли представа какво направихте? Аз съм комисар от полицията и мога да ви затворя за двайсет години за отвличане!

Той можеше да добави още много, за да подсили впечатлението, но в този момент се досети нещо.

— Как разбрахте? — рязко попита той, неволно докосвайки джоба, в който стоеше сгънатата инфокарта. — До военната проверка има още…

— Успокойте се, вашите сътрудници нямат нищо общо — раздразнено го прекъсна Каплан. — А това, че никога не сте чували за мен, изобщо не ме учудва. Леополд Каплан, генерал от Обединената армия на Западния Алианс, излязъл в оставка веднага след англо-китайската война.

Сега събитията придобиваха определен смисъл. Андертън и преди предполагаше, че военните незабавно обработват постъпващите при тях копия на инфокартите. Знанието винаги е за предпочитане пред незнанието, затова той се почувства по-уверен и каза:

— Е, добре, тук съм. И сега какво?

— Нямам намерение да ви убивам — каза Каплан, — което е очевидно. Иначе вие бихте разбрали за това от жалките си картички. Но искам да удовлетворя любопитството си. Струва ми се невероятно, че човек с вашето положение изведнъж ще реши да убие напълно непознат… Не, тук трябва да има още нещо, но, честно казано, съм объркан. Някаква нова полицейска стратегия? — Старецът сви рамене. — Но тогава полицията би се погрижила това копие да не стига до нас.