Читать «Доклад на малцинството» онлайн - страница 6

— Къде отиваш, скъпи? — учуди се Лиза.

— Обратно в „маймунарника“ — изръмжа той. — Трябва да проверя една информация, преди да е попаднала пред очите на военните.

Той изскочи в коридора преди жена му да успее да измисли сериозна причина, за да го задържи. Той бързо стигна до външната стълба и вече слизаше надолу, когато Лиза го догони задъхана.

— Какво ти става? — сърдито попита тя, държейки го здраво за лакътя и препречвайки пътя му. — Ти просто избяга! Днес се държиш много странно, всички го казват.

Тълпата ги обгръщаше от всички страни; обичайната предобедна тълпа. Без да обръща внимание на минаващите, Андертън рязко освободи лакътя си.

— Трябва да бягам, докато още не е късно.

— За какво говориш? Защо?

— Защото са ме натопили. Много хитро и ловко. Тази гадина Уитлър иска да получи мястото ми, а чрез него и Сенатът да увеличи контрола си.

В очите на Лиза проблясна истински ужас.

— Твоят асистент?! Но той изглежда толкова приятен мил млад човек…

— Аха, много мил и приятен. Като змия.

Сега в очите й изплува недоверие.

— Извинявай, но не ми се вярва да е така. Страхувам се, че си се преуморил… — Лиза неуверено се усмихна. — Помисли сам, защо му е на Ед Уитлър да те компрометира? И как би го направил, дори и да искаше? Но аз съм сигурна, че Ед никога…

— Ед?

— Нали така се казва?

В този момент Лиза се досети и пак се разсърди. Кафявите й очи светнаха с гневен, протестиращ огън.

— Значи вече подозираш всички, включително и мен? Смяташ, че по някакъв начин съм замесена в това?

Андертън се замисли и каза:

— Още не.

— Не е вярно! Точно така си мислиш. — Лиза се приближи към него и се вгледа в очите му. — Може би наистина трябва да заминеш за седмица-две, да си починеш. Държиш се като истински параноик. Около теб има заговор — как не! Поне имаш ли някакви доказателства?

Андертън извади от портфейла откраднатата карта и я подаде на жена си.

— Ето, виж.

Лиза погледна картичката, преглътна нервно и рязко пребледня.

— Целта е напълно очевидна — каза той на Лиза, опитвайки се да говори спокойно. — Това обвинение дава на Уитлър законната възможност да ме измести от поста, без да чака пенсионирането ми. Той прекрасно знае, че възнамерявах да поработя още няколко години!

— Но, скъпи…

— А когато ме премахнат, ще настъпи края на прословутата система на контрол. Агенцията по предпрестъпност ще загуби независимостта си. Сенатът ще контролира както нас, така и полицията… А после ще докопат и армията. Всичко е логично до безобразие! И, разбира се, аз ненавиждам този Ед Уитлър… И, разбира се, имам мотив за убийство. На кого ще му хареса, ако го изхвърлят на боклука и на мястото му седне млад кариерист?… Да, всичко е напълно вероятно и логично, само че нямам никакво намерение да убивам Ед Уитлър. Само че не мога да докажа нищо, затова какво друго мога да направя?

Бледата Лиза поклати глава.

— Не знам, скъпи, само че…

— Сега се прибирам в къщи — мрачно каза Андертън. — Ще си взема багажа и… по-нататъшните планове ще ги правя в движение.