Читать «Доклад на малцинството» онлайн - страница 5

— Привет, скъпа — каза Андертън на Лиза.

Уитлър не каза нищо, но сините му очи се оживиха при вида на тъмнокосата красавица в полицейска униформа. Лиза отговаряше за връзки с обществеността, но Уитлър знаеше, че преди това е работила като секретарка на Андертън.

Забелязвайки явния интерес на бъдещия си приемник към жена му, Андертън набързо обмисли една от възможните версии. За да подхвърлиш фалшива инфокарта в машината, трябва да имаш съучастник в организацията, който има достъп до компютрите на аналитиците. Участието на Лиза в заговор против мъжа й беше невероятно, но такава възможност все пак съществуваше.

По принцип заговорът можеше да е далеч по-голям и да включва нещо повече от фалшива картичка, пъхната в машината някъде по пътя към изходния контейнер. Може би дори оригиналните записи са променени! Всъщност дори е невъзможно да се определи колко далеч би стигнало заинтересованото лице… Студеният страх отново докосна сърцето на Андертън, когато започна да обмисля всички възможности. Първият му порив — да счупи всички машини и да унищожи всички записани в тях данни! — беше, разбира се, примитивен и безсмислен. Беше много вероятно записите да съответстват на информацията в картата и по този начин комисарят щеше окончателно да се компрометира.

Имаше малко под двайсет и четири часа, след което военните ще сравнят полицейските инфокарти с дубликатите си и ще открият разминаването. И тогава ще намерят във файловете си копието на картата, която той открадна. Наистина, открадна само едното копие, значи със същия успех можеше да я сложи направо на масата на Пейдж, та да я видят всички.

През прозореца се чу шум на мотори; полицейските патрули се отправяха в поредната обиколка. Колко време щеше да мине, преди една от тези машини да спре пред собствената му къща?

— Какво е станало, скъпи? — загрижено го попита Лиза. — Пребледнял си, сякаш си видял призрак.

— Всичко е наред — увери я Андертън.

В този момент Лиза най-накрая забеляза Ед Уитлър:

— Скъпи, това ли е новият, за когото ми говореше?

Комисарят уморено я представи на новия си колега; Лиза се усмихна очарователно на Уитлър. Дали си обмениха разбиращи погледи? Андертън не забеляза. Господи, вече започваше да подозира всички! Не само младата си жена и новия колега, но и десетина стари приятели.

— От Ню Йорк ли сте? — попита Лиза.

— Не, роден съм в Чикаго и по-голямата част от живота си съм прекарал там — отвърна Уитлър. — А засега живея в хотел, в самия център на града… Един момент, тук някъде имам записано името му!

Докато Уитлър припряно ровеше из джобовете си, Лиза предложи:

— Искате ли да вечеряте с нас? След като ще работим заедно, защо да не се опознаем по-отблизо?

На Андертън направо му прилоша. Дали жена му случайно беше толкова дружелюбна към новака, или беше нарочно? Във всеки случай Уитлър щеше да приеме поканата за вечеря и това щеше да е удобен повод внимателно да огледа домът им. Сериозно разтревожен, той импулсивно се обърна и тръгна към вратата.