Читать «Доклад на малцинството» онлайн - страница 26

Забелязвайки Андертън, Каплан напусна групата си, спусна се по стълбата и се приближи към него. На подвижното му сухо лице се появи усмивка, показваща, че генерал Каплан много се радва да види комисаря от полицията.

— Каква изненада — каза той на Андертън, енергично стискайки ръката му. — Останах с впечатлението, че новият комисар вече ви е арестувал.

— Не, все още съм на свобода — просвети го Андертън, отвръщайки на генералското ръкостискане. — Комисар Уитлър най-накрая се запозна с нужния запис. — Той посочи пакета, който Каплан държеше в лявата си ръка и честно погледна генерала в очите.

Независимо от известната нервност, Каплан общо взето беше в прекрасно настроение.

— Това е велико събитие за армията — обяви той. — Мисля, че ще се зарадвате да научите, че възнамерявам да информирам обществото за несправедливите обвинения, повдигнати срещу вас.

— Радвам се — спокойно каза Андертън.

— Обвиниха ви незаконно и това е факт. — Каплан погледна изпитателно Андертън, опитвайки се да разбере какво знае и какво не. — Флеминг трябваше да ви запознае по-отблизо със ситуацията. Успя ли?

— В известна степен — да — кимна Андертън. — Смятате да оповестите доклада на малцинството, нали? Това ли е всичко, което имате?

— Също така смятам да го сравня с доклада на мнозинството. — Каплан даде знак на адютанта си и след секунда в ръцете му се появи кожено куфарче. — Всичко е тук, всички доказателства, които ще са ни нужни. Нали нямате нищо против да бъдете прецедент? Вашият случай ще стане символ на множеството несправедливи арести на невинни хора. — Генералът погледна ръчния си часовник. — Време е да започваме. Бихте ли желали да се присъедините към мен?

— Защо? — сви рамене Андертън.

Студено, но с някаква подтисната страст, генерал Каплан обясни:

— За да могат хората да видят живото доказателство. Вие и аз, обвиненият убиец и неговата жертва. И ние спокойно стоим един до друг, рамо до рамо. Нима може по-нагледно да се разобличи ужасната лъжа и безсрамните арести, които практикува нашата полиция?

— Съгласен съм — кимна Андертън. — Защо да чакаме?

Изглежда Каплан не беше готов за това. Той тръгна към платформата, поглеждайки подозрително Андертън и очевидно си задаваше въпроса защо все пак се появи тук и какво всъщност знае. Неувереността му нарасна, когато Андертън охотно се качи след него по стъпалата и намери празен стол по-близко до микрофона.

— Нали си давате сметка какво ще разкажа сега? — полугласно попита той, навеждайки се към Андертън. — Това ще предизвика всеобщо недоволство срещу системата на предпрестъпността. Най-вероятно сенатът напълно ще я унищожи.