Читать «Доклад на малцинството» онлайн - страница 27

— Разбирам всичко — потвърди Андертън и скръсти ръце пред гърдите си. — Действайте.

Тълпата веднага притихна, щом генерал Каплан извади някакви документи от куфарчето и започна да ги подрежда на масата до микрофона.

— Погледнете човека, който стои редом с мен — започна той с ясен, отлично школуван глас. — Всички го познавате. Сигурно сте учудени да го видите тук, тъй като неотдавна полицията го обяви за потенциален убиец.

Очите на тълпата се фокусираха върху Андертън. Всички зяпаха единствения потенциален убиец, който беше дал възможност на хората да го видят отблизо.

— Преди няколко часа, обаче, полицията оттегли заповедта за ареста му. Може би той се е предал доброволно? Не, той не се е предал, не са го хванали, но полицията вече не се интересува от него. Защото Джон Елисън Андертън не е виновен в никакво престъпление, нито в миналото, нито в настоящето, нито в бъдещето. Той беше обвинен от системата за предпрестъпност, която изхождаше от грешни предпоставки… Тази машина на така нареченото правосъдие обрече много наши граждани на незаслужени страдания!

Очарованата тълпа местеше погледа си от Андертън към генерал Каплан и обратно. Всички добре знаеха как работи предпрестъпността.

— Човекът е арестуван и затворен зад решетките под предлог „профилактични мерки“. — Гласът на Каплан постепенно набираше сила. — Обвиняват го не в престъпление, което е извършил, а в това, че той уж възнамерява да го извърши! Полицията твърди, че ако този човек остане на свобода, то в близко време той със сигурност ще наруши закона… Само че никой не притежава точно знание за бъдещето. Всъщност веднага щом получим някакви данни от ясновидците, те самите моментално ги опровергават. Твърдението, че в бъдещето даден човек ще наруши закона, не е нищо друго, освен парадокс! Самият факт на извличането на информация от бъдещето за онова, което още не е станало, е още по-съмнителен. Във всеки от случаите докладите на тримата полицейски мутанти взаимно си противоречат. И ако нещастникът, обвинен в бъдещо престъпление не бъде арестуван, той въпреки това няма да извърши нищо…

Андертън слушаше Каплан с половин ухо, но тълпата буквално изпиваше думите му, затаявайки дъх. Генералът огласи доклада на малцинството и обясни какво всъщност означава той и как се е появил.

Андертън извади пистолета на Флеминг от джоба на палтото си и облегна въоръжената си ръка на дясното коляно. Генерал Каплан приключи с анализа на „особеното мнение“ на Джери и премина към материалите, получени от Дона и Майк.

— Въз основа на тях беше построена официалната версия — обясни Каплан на тълпата, — тъй като тези двама мутанти са решили, че Андертън ще извърши убийство. Сега тези материали автоматично се обезсмислят, но въпреки това ние ще ги прочетем заедно.

Каплан извади от джоба си калъфче, измъкна своите очила без рамки, постави ги внимателно на носа си и започна бавно да чете. Внезапно на лицето му се появи странно изражение. Той се запъна веднъж, после още веднъж, а накрая млъкна съвсем. Листовете се посипаха от ръцете на генерала и се разлетяха по металната платформа. Той се огледа ужасено като някакво пристигнато в ъгъла животно, приклекна и се затича далеч от микрофона на полусгънатите си крака.