Читать «Доклад на малцинството» онлайн - страница 24

При Майк всичко започваше по същия начин: в бъдещето Андертън научаваше за заговора на Каплан и т.н. Но нещо притесняваше сегашния Андертън; нещо не беше както трябва. Озадачен, той превъртя лентата отначало и много внимателно я прослуша. Това беше напълно невероятно, но… той прослуша лентата още веднъж. Да, информацията на Майк не съвпадаше с това, което беше видяла Дона.

След час дълбоко замисленият Андертън напусна мазето, влезе в асансьора и се върна в офиса си. Виждайки изражението на лицето му, Уитлър развълнувано попита:

— Какво е станало?

— Не, нищо особено — разсеяно отвърна Андертън, продължавайки да размишлява. — Нищо лошо, по-скоро обратното… — Шумът зад прозореца го разсея и той отиде да види какво става.

Тротоарите бяха пълни с народ, а по улицата маршируваха войници в пълно походно снаряжение от времето на последната война. Карабини, каски, камуфлажни дрехи, тежки кубинки… Над колоната гордо се издигаха знамена с буквите ОАЗА, развявани от хладния есенен вятър.

— Войници — със слаб глас измърмори Уитлър. — Излиза, че сме сгрешили. Те изобщо не са възнамерявали да ни предлагат сделка. А и защо да го правят? За Каплан е по-изгодно да направи всичко пред очите на тълпата.

Андертън изобщо не се учуди.

— Той смята да разкрие „особеното мнение“ на Джери — констатира той.

— Сигурно. А после Сенатът ще ни унищожи… За това, че сме затваряли невинни, за полицейските акции, терор и така нататък.

— Мислиш, че Сенатът ще се реши на това?

— Знаеш ли, нещо не ми се иска да отговарям на този въпрос — сви рамене Уитлър.

— Знам — спокойно кимна Андертън. — Ще се реши, къде ще ходи. Като нищо! Всичко, което виждам сега, Ед Уитлър, до болка съответства на данните, които току-що открих в „маймунарника“… Всъщност ние сами се натикахме в ъгъла. А от него има само един изход, независимо дали това ни харесва.

Андертън се усмихна на Уитлър и в очите му светна стоманен блясък.

— Какво си намислил?! — потрепери младия човек.

— Ще се учудиш как не сме се сетили по-рано за това. Очевидно е, че трябва да изпълня онова, което е записано в официалната ми инфокарта. Ще убия Каплан. Това е единственият начин да попреча на шапкарите да ни опозорят и унищожат.

— Но нали официалната информация е невярна? — изуми се Уитлър. — Това бъдеще вече се промени!

— И въпреки това… Все още мога да го направя — каза Андертън. — Помниш ли как се наказва убийство първа степен?

— С доживотен затвор?

— Минимум. Но ако успееш ловко да изиграеш козовете си, доживотния затвор може да се замени с доживотно изгнание. На една от най-далечните планети-колонии.

— Наистина ли искаш да отлетиш от Земята?

— Не особено, но това е по-малката от двете злини — усмихна се Андертън. — И ти ще трябва да се постараеш, Ед Уитлър.

— Не разбирам по какъв начин ще можеш да убиеш Каплан?

Андертън пъхна ръка в джоба си и не без гордост показа на своя приемник страховитото армейско оръжие на Флеминг.

— Ще използвам ето това.

— И няма да те спрат?

— Разбира се, че не. Дори няма да им хрумне. Нали Каплан има сериозно доказателство, че съм променил смъртоносните си намерения.