Читать «Доклад на малцинството» онлайн - страница 22

— Каплан… — произнесе миниатюрното изображение на Уитлър.

— Какво „Каплан“?

— Той беше в „маймунарника“ и… Току-що си замина.

На Андертън му се стори, че сърцето му ще спре.

— Какво е правил там?

— Събираше информация. Копира данните за теб от всички ясновидци. Каплан настояваше, че това е необходимо за неговата безопасност.

— Значи вече е късно. Той е получил всичко, което е искал.

Разтревоженият Уитлър почти изкрещя:

— За какво говориш? Какво става всъщност?

— Ще ти обясня всичко, когато се върна в кабинета си.

8

Ед Уитлър го чакаше на покрива на сградата. Веднага щом малкото корабче се спусна на предишното си място, бойните кораби от ескорта синхронно обърнаха плавниците си, бързо завиха и отлетяха. Андертън веднага излезе от лодката.

— Получи каквото искаше — каза той на Уитлър. — Сега можеш да ме арестуваш и да ме изпратиш в лагера, но се страхувам, че това няма да е достатъчно.

Изглеждаше, че на новия комисар бяха пребледнели дори предизвикателно сините му очи.

— Не те разбирам…

— Това е изцяло моя вина. Изобщо не трябваше да напускам тази сграда. Къде е Уоли Пейдж?

— Вече го обезвредихме — припряно отвърна Уитлър. — Пейдж вече не може да ни попречи.

Андертън се намръщи.

— Арестували сте Уоли? Сигурно не за това, за което трябва. Няма нищо престъпно в това, че Пейдж ме е пуснал в „маймунарника“. Но виж, да предава секретна информация на външни лица — това е съвсем друго нещо. Момче, под носа ти е действал военен шпионин! Е, добре де, ако трябва да сме честни — под моя нос.

— Вече оттеглих заповедта за ареста ти. Сега всички оперативни групи търсят Каплан.

— И какво са открили?

— Каплан е заминал оттук с военен камион. Проследихме го до военното градче, но не успяхме да хванем Каплан… Шапкарите веднага изкараха зад вратата един свръхтежък R-3 и блокираха единствения вход към базата. За да преместим този танк, ще ни трябва поне гражданска война! А Каплан си седи спокойно в казармата.

Бавно, неуверено, Лиза най-накрая се измъкна от „лодката“. Тя все още беше твърде бледа, а на гърлото й се образуваше огромна отвратителна синина.

— Какво е станало? — разтревожи се Уитлър и в този момент съзря неподвижните крака на Флеминг, който продължаваше да лежи в безсъзнание. — Надявам се, вече не смяташ, че аз съм организирал това? — каза той на Андертън, усмихвайки се криво.

— Не, не смятам.

— И повече не смяташ, че аз… — Уитлър се намръщи гнусливо, — искам да заема поста на комисаря?

— Разбира се, че искаш! А пък аз искам да запазя мястото за себе си. Но не прилича на заговор.

— Защо смяташ, че си се предал твърде късно? Сега ще те изпратим в лагера за седмица, и през това време с Каплан няма да се случи нищо.

— Разбира се, че нищо няма да му се случи, проблемът не е в това. Сега той може да докаже, че би бил жив и здрав дори и да не бях арестуван. Каплан е получил информация, опровергаваща доклада на мнозинството и сега възнамерява да разруши цялата система на препрестъпността. Той вече победи! И, естествено, армията ще се възползва от победата му.

— Защо военните ще искат това?