Читать «Доклад на малцинството» онлайн - страница 19

— Според теб, трябва да предам този запис на Уитлър? Ако постъпя така, той ще го унищожи.

— Глупости — разпалено каза Лиза. — Нали оригиналът е в ръцете му от самото начало. Уитлър е можел да го унищожи по всяко време, ако е искал това.

— Това е вярно. Но може би той просто не е сметнал за нужно да прослуша записа на Джери.

— Може би. Но по-добре погледни ситуацията от друг ъгъл. Ако Каплан получи твоето копие и излезе с него в ефир, полицията ще бъде дискредитирана, нима не разбираш? Ед Уитлър е напълно прав: трябва да те арестуват, за да спасят предпрестъпността… Ти си егоист, мислиш само за себе си, но помисли поне минутка и за нашата система! — Лиза нервно угаси цигарата си и моментално бръкна в чантичката си за друга. — Какво е по-важно за теб? — патетично попита тя. — Твоята лична безопасност или делото на живота ти?

— Безопасността ми, разбира се — незабавно отвърна Андертън.

— Ами системата на предпрестъпност? Нали ще е свършено с нея!

— Ако системата може да работи, изпращайки невинни зад решетките, да върви по дяволите!

Лиза най-накрая извади ръката си от чантичката. Вместо цигара държеше неправдоподобно малък пистолет.

— Предполагам, че съм поставила пръст на спусъка — съобщи тя с унил глас. — Не ми се е налагало да използвам огнестрелно оръжие, но искам да опитам.

— Какво трябва да направя? Да обърна назад ли? — попита Андертън след кратка пауза.

— Да, и я приземи на покрива на участъка. Много съжалявам, скъпи, но ако беше успял да поставиш благото на нашата система над егоистичните си интереси…

— Само не ми чети проповеди! Ще се подчиня, но не съм длъжен да слушам как ми излагаш кодекса на корпоративното управление, под който не би се подписал нито един разумен човек.

Устните на Лиза се свиха в тънка безцветна ивица. Стискайки здраво пистолета, тя следеше как мъжът й, подчинявайки се на нарежданията й, вкара въздушният им кораб в остър вираж. От жабката шумно се изсипаха някакви малки предмети, когато дясното крило на „лодката“ започна да се извива, за да заеме хоризонтално положение.

И Андертън, и жена му останаха по местата си благодарение на принудително затворените метални скоби, но това не се отнасяше до третия човек, който беше в товарното отделение.

С края на окото си Андертън улови движение зад гърба си и чу шум от тежко падане. Някакъв много едър човек се надигна, отново загуби равновесие и се удари в бронираната стена на пътническата кабина.

Останалото се случи още по-бързо. Флеминг рязко скочи на крака и протегна огромната си ръка към миниатюрното пистолетче на Лиза. Андертън беше толкова стъписан, че не издаде нито звук, но жена му изпищя сърцераздирателно, когато се обърна и видя гиганта. След миг той изби смъртоносната играчка от ръката й, която отлетя към другия край на кабината. Недоволно изсумтявайки, Флеминг блъсна Лиза настрани и побърза да вдигне оръжието й.

— Моля за извинение — каза той на Андертън, изправяйки се колкото му бе възможно. — Мислех, че ще разкаже още нещо, затова не се намесих веднага.