Читать «Доклад на малцинството» онлайн - страница 18

— Но, — направи нетърпелив жест жена му, — ако предварително предупреждавахме заподозряните… Може би тези хора също щяха да премислят.

— Не бива, рискът е твърде голям — възрази Андертън.

Лиза рязко се разсмя.

— Рискът или шансът? Плаши те неизвестността? А защо тогава ни са тези ясновидци?

Андертън се намръщи и се престори, че е много зает с управлението.

— И все пак моят случай е уникален — инатливо каза той след няколко минути. — Само че сега имаме по-важен проблем от теоретичните аспекти на предпрестъпността, които ще обсъдим по-късно. Трябва да предам тази лента на един човек, преди твоя умен и пъргав приятел да се досети да унищожи оригинала.

— Искаш да я дадеш на Каплан?

— А на кого другиго? — Андертън потупа ролката, лежаща на седалката между него и жена му. — Предполагам, че старецът ще се заинтересува от доказателството, че скъпоценният му живот е в пълна безопасност.

Лиза нервно порови из чантичката си и извади цигара.

— И ти разчиташ на това, че Каплан ще ти помогне?

— Кой знае? Но искам да имам поне някакъв шанс.

— Между другото, как успя така бързо да излезеш в нелегалност? Радикалното изменение на личността е сложна процедура.

— Парите могат всичко — отвърна уклончиво Андертън.

— Сигурно Каплан ще може да те защити — отбеляза Лиза, палейки цигарата си. — Той е много влиятелна личност.

— Мислех, че е просто генерал от запаса.

— От официална гледна точка си прав, но Уитлър има подробно досие за Каплан. Знаеш ли, че нашият престарял запасняк е шеф на доста странна организация на ветерани? На практика това е таен клуб с ограничено членство. Само висшите офицери, международния елит на фронтоваците и от едната, и от другата страна. Тук, в Ню-Йорк, този елитен клуб притежава разкошен дворец, издава три луксозни списания и неговите членове се появяват доста често по телевизията. По най-скромни сметки това струва на Каплан и неговите ветерани цяло състояние.

— Какво искаш да кажеш с това?

— Искам само да помислиш малко. Мен ме убеди в невинността си… Тоест, в това, че не възнамеряваш да убиваш никого. Но сега трябва да разбереш, че инфокартата ти, базирана върху доклада на мнозинството, изобщо не е била фалшива. Никой не я е подхвърлял. Ед Уитлър няма нищо общо с нея. Няма никакъв заговор и никога не е имало. Ако приемаш „особеното мнение“, трябва да се примириш и с мнението на мнозинството.

— Изглежда, че си права — неохотно призна Андертън.

— Ед Уитлър — каза му Лиза, — действа според твърдите си убеждения. Той наистина вярва, че ти си потенциален престъпник, и защо не? На масата му стои доклад от мнозинството, но къде е инфокартата? В джоба ти!

— Вече се отървах от нея — отбеляза Андертън.

Лиза се придвижи към него, гледайки го в лицето.

— Разбери най-накрая какво подтиква Уитлър към действие! Изобщо не е желанието да заеме твоя пост, както си мислиш. Всъщност той се води от същите стимули, както и ти. Ед свято вярва в предпрестъпността и иска системата да продължава да работи успешно. Поговорих с него насаме и съм сигурна, че не ме е излъгал.