Читать «Нагоре по блестящатата река» онлайн - страница 5

Да бъдеш генерал на един от полковете на инките не беше достатъчно за да задържиш човек, който е бил крал на Земята и в Долината.

— Бавим се тук твърде дълго — изръмжа той. — Източникът на Реката ни зове и трябва да пропътуваме много мили.

Дейвис разтревожено погледна пазача. Въпреки че амариецът не разбираше езика на Ивар, той все пак можеше да докладва на Инка, че те двамата бяха водили подозрителен разговор. И Пачакути щеше да накара Дейвис и Ивар да му разкажат какво са си говорили. Ако не го довършеха отговорите им, щеше да ги измъчва, за да измъкне истината от тях. Подозрението се носеше по тази земя като зловредно изпарение. Освен това, беше пълно с шпиони.

Както веднъж бе казал Ивар, човек не можеше да пръдне, без Инката да чуе за това.

— Заминавам нагоре по реката довечера — каза Ивар. — Можеш да дойдеш с мен, въпреки че не си голям войн. Въпреки това си хитър, полезен си при свадите и имаш силни основания да напуснеш това място. Казвам ти това, защото мога да ти се доверя, че няма да ме предадеш, ако решиш да останеш. Това е похвала, тъй като на малцина може да се има доверие.

— Благодаря — каза Дейвис. Тонът му намекваше за сарказъм, но знаеше, че викингът беше, според собствените си представи, ласкателен. — Аз ще дойда с теб, както знаеше, че щях да направя. Какви са плановете ти? И защо довечера? Какво е толкова различно от преди?

— Нищо не е различно. Търпението ми се изчерпа. Писна ми да очаквам събития, които да открият пътя. Аз сам ще направя събитие.

— Освен това — каза Дейвис, — Инката твърде много се интересува от Ан. Ако чакаме още малко той ще я направи една от своите конкубини. Смятам, че тя трябва да дойде с нас.

— Правилно.

— А Фострол?

— Този луд може да остане тук или може да дойде с нас, ако пожелае. Ти ще го попиташ дали иска да ни придружи. Предупреди го да стои трезвен. Ако е пиян, ще бъде оставен, най-вероятно като труп.

Дейвис и Ивар разговаряха тихо, докато Ивар разкриваше плановете си. После викингът слезе от гарвановото гнездо. Дейвис остана за известно време така че стражата да не си помисли, че те бяха заговорничели и че бяха нетърпеливи да започнат тъмното си дело срещу Инката.

По пладне Дейвис беше при един чашоподобен камък на края на Реката. След като върхът на камъка изригна в блясъци и гърмене, той почака докато един надзирател му подаде неговия голям цилиндричен граал. Той продължи да яде от даренията, като вървеше бавно и се оглеждаше за Фострол в тълпата. Нямаше много време за това. Срещата му с Инката беше след час и този кръвожаден езичник не приемаше никакви извинения за закъсненията от своите поданици.

След няколко минути Дейвис видя французина, който седеше с кръстосани крака на земята. Той се хранеше и в същото време говореше на някакви приятели. Външността на Фострол не бе вече толкова гротескна. Той беше отмил от черната си коса налепите и калта, които оформяха гнездо, в чийто център имаше дървено куковиче яйце. Сега косата му падаше надолу по раменете. Той нямаше вече боядисани мустаци, а също бе махнал от челото си нарисуваната с боя математическа формула. Говореше само с равноударени думи, което отведнъж отличаваше речта му. Промяната в него окуражи Дейвис да повярва, че Фострол бе започнал да възстановява святостта си.