Читать «Нагоре по блестящатата река» онлайн - страница 7

— А! Мразим я толкова много, значи я обичаме!

— Глупости! — възпротиви се Дейвис. — Тя е презряна, зла, порочна, най-долната от долните. Пред нея Великата вавилонска Блудница е светица.

Фострол се засмя:

— Ние считаме, че тя е душа, която е имала и има силата на интелекта и характера да освободи себе си от връзките и ограниченията, наложени върху жените от мъжете от началото на света или може би малко преди това. Тя щракна с пръсти пред могъщите и ощипва дългия нос на Бога, на който се покланяш и дребните, мършави пениси на мъжете, които му се покланят. Тя…

— Ще гориш в ада толкова сигурно, колкото запалена клечка кибрит — прекъсна го Дейвис с присвити сини очи и стиснати юмруци.

— Много кибрити не могат да се запалят поради липса на гориво. Но сме съгласни с предсмъртните думи на безсмъртния Рабле „Завеса, фарсът свърши“. Аз тръгвам да търся простор може би! Ако умираме с вечна смърт, така да бъде. Няма достатъчно огньове в Ада да ни изгорят всичките.

Дейвис разтвори широко ръцете си, показвайки безпомощност:

— Моля се на добрия Господ да те накара да видиш грешните си пътища преди да стане твърде късно за теб.

— Благодаря ти за любезната мисъл, ако е любезна.

— Ти си неразгадаем — каза Дейвис.

— Не. Вече разгадан.

Фострол си тръгна, оставяйки Дейвис да размишлява над думите му.

Но Дейвис бързаше за да стигне на време за всекидневната си среща. Както беше царски масажист на Ивар Безкостния, когато Ивар беше цар на една област, далече на юг от тази страна, така сега Дейвис беше главен масажист на Пачакути. Работата го ядосваше и разочарован, защото на Земята той бе доктор по медицина, много добър лекар и после — остеопат. Беше пътувал из много места в САЩ, изнасяйки лекции и основавайки много остеопатични колежи. Когато поостаря, основа и оглави колеж в Лос Анжелис основан върху неговата еклектична дисциплина — невропатията. Тя използваше най-добрите теории и техники на противодрогното лечение: остеопатия хиропраксис (лекуване чрез манипулации по гръбначния стълб и ставите), ханиманизъм и други. Когато почина през 1929 г. на 84 години колежът му все още процъфтяваше. Беше сигурен, че той ще се разрасне още и ще основе нови клонове по целия свят.

Но жителите от късния двадесети век, които бе срещнал, му бяха казали, че никога не са чували за него или за колежа.

Преди седем години, Ивар бе принуден да избяга от царството си поради предателство от съюзник, Торфин Черепоразбивача. Дейвис, Фострол и Ан Пулен бяха отишли с Ивар. Те не знаеха какво да очакват от Торфин, но предполагаха, че няма да им се хареса.

След много битки, поробвания и бягства, докато пътуваха нагоре по Реката те бяха заловени от Инките. И ето ги и тях, понасяйки каквото трябва и замисляйки как да се освободят някой ден.

Ивар бе търпелив като лисица, дебнейки вкусна кокошка, но търпението му вече се изпари. Защо викингът не си тръгнеше сам, Дейвис не знаеше. Те щяха да му бъдат в тежест — от негова гледна точка обаче. Но някаква неразбираема сила държеше четиримата заедно. По същото време, когато бяха привлечени един от друг, те сигурно почувстваха и взаимно отблъскване. Въртяха се един около друг по сложна орбита, чието изчисление щеше да причини главоболие на всеки астроном.