Читать «Нагоре по блестящатата река» онлайн - страница 3

Като че ли ръцете на Бог не само го издигаха, но го бяха обвили в този екстаз, който малцина, с изключение на светците познаваха.

Това беше достойна цена на ужаса и смъртта.

2.

Вчера Андрю Пакстън Дейвис също се намираше високо над земята. Но той не беше с присъда и не се страхуваше от внезапна смърт. Държеше се здраво за перилата на една бамбукова платформа, там където беше гарвановото гнездо, докато се полюшваше в силния вятър. Имаше морска болест, въпреки че не съществуваха морета на този свят.

Искрящ под лъчите на сутрешното слънце, градът под него скърцаше, като че ли беше кораб с опънати платна. Той бе слизал по много стълбища и изкачвал безброй стъпала през много нива за да достигне горния етаж на тази стражева кула, най-високото образувание на гигантската скелетоподобна конструкция, която също беше град. Въпреки че бе стоял тук само две минути, той се чувстваше така, сякаш е бил цял час на пост на плавателен съд през силна буря. При все това гледката беше мирна и ненарушавана от нищо. Бурята беше вътре в него.

На север Реката изминаваше тридесет мили преди да свие наляво, за да заобиколи разклонението на планинската верига. Това обозначаваше горната граница на царството. На юг, на двадесет мили надолу, Реката излизаше от друг завой. Това беше долната граница на тази малка, но могъща монархия. Инката Пачакути управляваше двете страни на реката в тези граници и той не беше покорен само на риска от мъчение, робство или смърт.

Точно накрая на града на север се намираше Кулата на слънцето, една пирамида с отрязан връх, висока четиридесет и пет метра и направена от камък, пръст и дърво. Под Дейвис се намираше Градът за екзекуции, Градът на многото мостове, Градът полюшван от вятъра, Въздушното владение на Пачакути Инка Йопонкуи, който беше управлявал на Земята от 1438 г. след Христа до 1471 г.

Перуанците от онези времена са го познавали като велик завоевател и Император Пачакути.

Градът, който Пачакути бе построил, не приличаше на нито един град, известен на Земята и беше, може би, единствен в Речния свят. Гледката от най-горното ниво на най-високата стражева кула би могла да доведе повечето хора до екстаз. На Дейвис му прилоша от нея.

Инката, който беше на пост, се хилеше. Зъбите му бяха кафяви от дъвченето на какаови листа. Беше виждал Дейвис тук много пъти и се радваше на неговия хал. Веднъж той бе запитал Дейвис защо идва тук, след като от мястото винаги му прилошава. Дейвис бе отговорил, че поне тук можеше да намери спокойствие от още по-гадните жители на града.

Но внезапно вдъхновен беше добавил:

— Колкото по-високо съм от Земята, толкова съм по-близо до Върховната реалност, Истината. Тук, горе, може би ще успея да видя Светлината.

Това беше объркало пазача и донякъде го бе накарало да се страхува. Той се беше отдалечил от Дейвис колкото се може по-далече. Дейвис не му каза, че не само височината и люлеенето му причиняваха гадене.