Читать «Живогон» онлайн - страница 8

— Да ти кажа правичката, имаш всички основания да приписваш неразположението си по време на официалната вечеря на пуйката. Много добре си спомням, че още тогава заявих птица в подобно състояние не се сервира на маса!

— А ти стори една от най-благородните услуги на човечеството, като напъха мишката в чекмеджето на французина. Трябваше още тогава, на място, да те направят епископ.

— Мутро!

— Боко!

Двамата мъже топло си стиснали ръцете.

— Прекрасно! — възкликнал и Огъстин. — Значи, всичко е наред?

— Що се отнася до мен, всичко е наред — потвърдил епископът и се обърнал загрижено към стария си приятел. — Нали ще продължиш да носиш везания си филон, Мутро?

— Не, не! Сега виждам колко не съм прав. Отсега нататък никакви бродерии!

— Но, Мутро…

— Нищо, нищо — успокоил го викарият. — И без тях прекрасно ще се оправя.

— Какъв прекрасен човек! — прочувствено се изкашлял епископът. Настъпила пауза. — Май че — продължил той след малко — ще трябва да те оставя, скъпи приятелю, и да потърся жена си. Доколкото знам, тя е някъде из селото с дъщеря ти.

— Ей ги, задават се по пътеката.

— А, да, виждам ги. Дъщеря ти е очарователно момиче.

Огъстин го шляпнал по рамото.

— Епископе! — възкликнал той. — По-точно и да искахте, нямаше да можете да се изразите. Тя е най-милото, най-прекрасното създание на този свят! И за мен ще е чест, преподобни шефе, ако дадете съгласието си за нашия незабавен съюз. Обичам Джейн пламенно и искам да ви осведомя, че чувствата ми срещат взаимност. Така че дайте ни вашата благословия и ще започнем трикратното обявяване на имената ни в църквата.

Викарият подскочил като ужилен. Като повечето викарии и той имал доста ниско мнение за куратите, а на Огъстин винаги гледал като на стоящ дори още по-ниско в стълбицата на тази презряна класа.

— Какво! — креснал той.

— Колко хубаво! — засиял епископът. — Бих казал, че отдавна не съм чувал по-приятна новина.

— Дъщеря ми! — не можел да дойде на себе си викарият. — Моята дъщеря да се омъжи за някакъв си курат!

— Ти, Мутро, също беше курат!

— Да, ама не такъв.

— Не, не си бил такъв и това е вярно. Нито пък аз. Де да бяхме! Трябва да ти кажа, че досега не съм срещал такъв забележителен младеж. Известно ли ти е, че няма и час, откак той ме отърва с несравнима лекота от един огромен рунтав пес на черни петна и с усукана опашка? Бях хванат натясно от въпросното псе, Мутро, когато този младеж се появи и със забележителна находчивост и точност на попадението, които колкото и да хваля, никога няма да им отдам дължимото, улучи нападателя ми точно където трябваше и начаса го прогони!

По всичко личало, че викарият се борел с някакви силни чувства. Очите му се изцъклили.

— На черни петна ли, каза?

— Гарваново черни. Бих казал, по-черни от сърцето под тях.

— И той го улучи по носа?

— По носа!

Викарият протегнал ръка.

— Мълинър, не знаех за този случай. В светлината на фактите, които току-що ми бяха разкрити, трябва да заявя без колебание, че всички възражения от моя страна отпадат. Имам зъб на това куче още от третата неделя преди велики пости, когато то впи зъби в глезена ми, докато се разхождах нищо неподозиран], край реката и съчинявах проповед за някои тревожни прояви на духа на така нареченото съвремие. Вземи Джейн! Имате благословията ми и дано бъде щастлива, както заслужава съпругата на подобен мъж!