Читать «Живогон» онлайн - страница 9

Разменили си още прочувствени слова, след което епископът и Огъстин излезли от къщата. Епископът бил замислен и мълчалив.

— Много съм ти задължен, Мълинър — обадил се той най-сетне.

— О, смятате ли? — учудил се Огъстин.

— Да, убеден съм. Отърва ме от страшна участ. Ако не беше скочил през прозореца точно в този момент, щях да фрасна скъпия си приятел право по носа. Много бях раздразнен.

— Добрият ни викарий понякога може да извади човек от кожата — съгласил се Огъстин.

— Юмрукът ми вече беше стиснат и пресмятах замаха си, когато ти ме спря. Дори въображението ми отказва да възпроизведе последствията, ако не беше проявил нехарактерните за годините си такт и дискретност. Можех дори да бъда лишен от сан — потреперил той при тази мисъл въпреки топлия ветрец. — Никога вече нямаше да посмея да се появя в любимия си клуб. Но хайде — потупал той Огъстин по рамото. — Да не правим догадки какво е можело да се случи. Разкажи ми нещо за себе си и за очарователната дъщеря на скъпия ми приятел. Много ли я обичаш?

— Неимоверно много.

Епископът станал тържествено сериозен.

— Помисли си добре, Мълинър. Женитбата е сериозна работа. Не се хвърляй стремглаво, без да размислиш както трябва. Аз самият съм женен мъж и макар да съм благословен от съдбата с изключително предана другарка в живота, понякога все пак съм склонен да мисля, че един мъж си е по-добре като ерген. Жените, Мълинър, са малко особени.

— Така е — съгласил се племенникът ми.

— Моята скъпа съпруга е прекрасна жена. И както никога няма да се уморя да повтарям, свястната жена е чудно създание, склонна да твори добро при всякакви обстоятелства — прелестна в младежката си привлекателност, прелестна през целия си живот с красотата на своето сърце. И все пак…

— И все пак?

Епископът се позамислил. Посгърчил се леко с болезнен израз на лицето и се почесал между лопатките.

— Ами ще ти кажа. Днес е хубав топъл ден, нали?

— Да, времето е доста меко.

— Ясен летен ден, благословен от умерен западен ветрец. И въпреки това, Мълинър, вярвай на думите ми — жена ми настоя тази заран да си надяна зимното вълнено бельо. Действително — въздъхнал епископът, — „каквото е златна брънка на носа на свиня, също е жена хубава, но безразсъдна“ — Притчи, 11:21.

— Двайсет и две — поправил го Огъстин.

— Да, вярно. Та бельото ми е от дебел вълнен фланелен плат, а кожата ми е изключително чувствителна. Би ли ми направил една услуга, — скъпи приятелю — почеши ме по гърба с острието на бастуна си. Мисля, че това ще облекчи страданието ми.

— Но, добри ми стари епископе — съчувствено произнесъл племенникът ми, — това не бива да се допуска!

Ала епископът само поклатил тъжно глава.

— Нямаше да говориш така безразсъдно, Мълинър, ако познаваше жена ми. Няма инстанция, която да обори постановленията й.