Читать «Живогон» онлайн - страница 6

— „Велика е истината и сила над всички сили“ — Ездра, 4:41 — цитирал Огъстин, обърнал се и навлязъл в чемширените дебри, където било обичайното им свърталище с Джейн. А епископът застанал пред входната врата и натиснал звънеца.

Макар да нямали определена среща, Огъстин все пак останал изненадан, когато минутите се занизали една след друга, а от Джейн нямало и следа. Не му било известно, че баща й я натирил да забавлява цяла сутрин съпругата на епископа и да я разведе из забележителностите на Долно Брискет-на-Мидън. С нарастващо нетърпение я чакал четвърт час и тъкмо да си тръгне, когато до ушите му съвсем недвусмислено достигнали характерните повишени тонове на сърдити гласове.

Той спрял. Гласовете, по всичко личало, се носели от една от стаите на долния етаж, с прозорец към градината.

Огъстин притичал пъргаво, застанал под прозореца и се заслушал. Прозорецът бил открехнат и всичко се чувало много добре.

Гласът на викария тътнел из цялата стая.

— Така, значи? — питал той.

— Точно така! — потвърдил епископът.

— Ха-ха!

— Ха-ха на теб и дано се задавиш с него! — не по-малко разпалено отвърнал епископът.

Огъстин пристъпил още една крачка напред. По всичко личало, че опасенията на Джейн се били оправдавали и между двамата бивши съученици нарязвали сериозни неприятности. Надникнал в стаята. Викарият, с ръце, пъхнати под опашката на редингота, се разхождал напред-назад по килима, докато епископът, стъпил върху малкото чердже, с гръб към камината, му мятал предизвикателни гневни погледи.

— И кой ти е казал, че си авторитет по въпроса за филоните? — поискал да знае викарият.

— Няма значение кой ми е казал.

— Знаеш ли изобщо какво значи филон?

— Кръговидно наметало, бродирало с характерни орнаменти, което се провесва от раменете. И не можеш да отречеш, драга ми Мутро, че твоят е прекалено богато извезан. А това, което се опитвам да набия в коравата ти глава, е, че трябва да понамалиш малко бродерията или ще получиш един по врата!

Очите на викария яростно засвяткали.

— Така, значи! Да имаш да вземаш! Това е типично за вроденото ти нахалство — да нахълташ в къщата ми и да започнеш да се разпореждаш! Изглежда, забравяш, че те познавам като изплескан с мастило хлапак и мога да разкажа на света някои твърде забавни историйки.

— Моето минало е отворена книга.

— Нима? — жлъчно се изкискал викарият. — А кой пъхна бяла мишка в чекмеджето на учителя по френски?

Епископът се сепнал.

— А кой намаза леглото на възпитателя със сладко от портокалови корички?

— А кой не можеше да запази и един ден якичката си чиста?

— А кой си слагаше лигавче, като се хранеше? — Великолепният баритон на епископа, чиито кадифени тонове огласяли и най-затънтеното ъгълче на огромната катедрала, сега раздрусвали къщата. — И кой повърна насред тържествената вечеря по случай края на учебната година?