Читать «Живогон» онлайн - страница 5

Епископът бил едър, плещест и охранен, с телосложение, изчислено по-скоро за издръжливост, отколкото за бързина. Ала въпреки това се справял много добре. Профучал покрай Огъстин като вихрушка от гамаши, а в следващия миг, за да покаже, че не е прост спринтьор, а всестранно и хармонично развит атлет, се стрелнал внезапно към едно дърво и се потулил със завидна скорост между клоните му. Това му действие, както Огъстин забелязал без затруднение, било продиктувано от следващото го неотлъчно по петите едро космато куче, стигнало дървото само миг след като плячката му се изкатерила по него. След това добросъвестно застанало отдолу и дало подобаващ звуков израз на разочарованието си. Огъстин се приближи с небрежна походка.

— Да не би да имате разногласия с безсловесната твар, епископе? — дружелюбно попитал той.

Епископът надзърнал от орловото си гнездо.

— Млади момко! — изхриптял той. — Спасете ме!

— Готово! — отвърнал моят племенник. — Оставете тази работа на мен. До този ден винаги бил изпитвал ужас при вида на всяко куче, но сега и миг не се колебал. Бърз като стрела, той грабнал един камък и го изстрелял по псето, а като попаднал точно в целта, надал възторжен вик. Животното бързо си дало сметка, че си е намерило майстора, и се оттеглило с шейсет километра в час. Предпазливо спусналият се на земята епископ се вкопчил в ръката на Огъстин.

— Спасителю мой! — хълцал той.

— Хайде, хайде, дребна работа — бодро заявил племенникът ми. — Удоволствие е да услужиш на свой човек. Ние, свещениците, трябва да си помагаме.

— Вече мислех, че ме е спипал…

— Доста неприятен екземпляр — преливащ от брутална енергия. Епископът само кимнал.

— „Ала зрението му не бе помътено, и силата му не бе отпаднала“ Второзаконие, 34:7 — цитирал той. — Бихте ли ме упътили към викарията? Боя се, че малко се отклоних от пътя.

— Ще ви заведа, и аз отивам там.

— Благодаря. Но ще ви препоръчам да не влизате засега вътре. Имам да обсъдя един важен въпрос със старата Мутра… искам да кажа, с преподобния Стаили Брандън.

— Аз пък трябва да обсъдя важен въпрос с дъщеря му. Така че ще се навъртам в градината.

— Вие сте прекрасен младеж — възхищавал се епископът, докато вървели към викарията. — Курат сте, нали?

— Засега. Но — потупал Огъстин спътника си по рамото — ще чуете за мен. Само това ви казвам — ослушвайте се и ще чуете за мен.

— Не се и съмнявам. Ако питате мен, редно е да се изкачите до самия връх!

— На дървото ли? Ха-ха-ха!

— Ха-ха! — засмял се и епископът. — Ах, вие, шегобиец такъв!

И ръгнал Огъстин в ребрата.

— Ха-ха-ха! — шляпнал го Огъстин по гърба.

— Но шегата настрана — продължило висшето духовенство, като навлезли в територията на викарията. — Аз наистина ще ви държа под око и ще се погрижа да получите бързото придвижване нагоре, което вашите дарби и характер напълно заслужават. И ви заявявам, скъпи млади приятелю, като говоря най-сериозно и внимателно претеглям думите си, че начинът, по който цапардосахте онова псе право по носа, беше най-опияняващата гледка, на която изобщо съм бил свидетел. А аз съм човек, който се придържа само към чистата истина.