Читать «Живогон» онлайн - страница 3

Огъстин не е излишно суеверен, но все пак доста го поразтърсило съвпадението, че тоникът пристигнал почти едновременно с препоръката на Джейн. Сторило му се, че тази работа не е случайна. Разклатил шишето, отпушил го, сипал си една препълнена супена лъжица, затворил очи и изгълтал лекарството.

Тоникът — както установил с удовлетворение — не бил неприятен на вкус. Ароматът му се оказал твърде остър и пикантен — като на стари стелки от обувки, киснати в чист спирт. А след като погълнал предписаната от леля му доза, той чел известно време теологически трактати, изгасил лампата и си легнал.

Заврял крака между чаршафите, обаче установил с раздразнение, че хазяйката му госпожа Уордъл пак била забравила да пъхне грейката.

— По дяволите! — възкликнал Огъстин.

Много се разстроил. Колко пъти й бил казвал на тази патка, че краката му са вечно студени и ако не бъдат добре затоплени, той изобщо не може да заспи! Скочил от леглото и изтичал до площадката на стълбището.

— Госпожа Уордъл!

Отговор не последвал.

— Госпожа Уордъл! — изревал той и прозорците се затресли като при силен североизточен вятър. Дотогава винаги изпитвал непреодолим ужас от хазяйката си и в нейно присъствие ходел само на пръсти и разговарял шепнешком. А ето че усетил странен прилив на духовна непоколебимост. В главата му леко бръмчало и бил в състояние да излезе срещу поне десет хазяйки от калибъра на госпожа Уордъл.

Отдолу се дочуло тътрене на пантофи.

— Е? Сега пък какво има? — стигнал до слуха му сприхавият й глас на опитна кавгаджийка.

Огъстин само изпръхтял.

— Ще ви кажа аз какво има! Колко пъти трябва да ви повтарям за тази пуста грейка! Пак сте я забравили, зяпла такава!

Госпожа Уордъл се вторачила нагоре, изумена и войнствена.

— Господин Мълинър, не съм свикнала…

— Я си затваряте устата! — гръмнал Огъстин. — От вас се искат повече грейки и по-малко приказки! Веднага я донесете или още утре напускам квартирата! И позволете да се опитам да втълпя в железобетонната ви глава, че не сте единствената в това село, която дава стаи под наем! Още една дума, и ще ми видите гърба — отивам право зад ъгъла, където повече ще ме ценят! Хайде, бързо — грейката! Живо — да ви няма вече!

— Да, господин Мълинър. Разбира се, господин Мълинър. Само минутка, господин Мълинър.

— Живо, живо! Да видя скорост! Малко повече живот!