Читать «Живогон» онлайн - страница 2

— Скъпа! — казал. — Тази потайност става непоносима. Още сега ще вляза при баща ти и ще поискам ръката ти.

Джейн пребледняла и се вкопчила в ръкава му. Тя много добре знаела, че ако изпълни безумното си намерение, Огъстин ще получи не ръката на дъщерята, а ритника на бащата.

— Не, Огъстин! Не! Не бива!

— Но, мила, това е единственият възможен праволинеен начин.

— По-добре друга вечер. Само това те моля — не днес!

— Защо?

— Защото татко е в лошо настроение. Току-що получи писмо, с което епископът го порицава, задето филонът му е прекалено богато извезан със сърма, и това невероятно го разстрои. Работата е там, че двамата с епископа са съученици и татко отказва да забрави този факт. По време на вечеря заяви, че ако старият Боко Бикъртън си въобразява, че може да се разпорежда с него, той ще да му даде да се разбере.

— А епископът пристига утре за първото причастие! — изохкал Огъстин.

— Да. И имам всички основания да се опасявам, че двамата ще се сдърпат. Много жалко, че над тате не стои някой друг епископ. Той все не може да забрави как го бил фраснал по окото, задето оня му изсипал мастилницата във врата, а това твърде накърнява уважението на баща ми към духовния приоритет на епископа. Нали няма да му кажеш тази вечер?

— Опазил ме бог — уверил я Огъстин и леко потреперил.

— И няма да забравиш да натопиш краката си в гореща вода със синап, още щом се прибереш у дома? Тревата тук е влажна от росата.

— Няма, мила.

— Защото никак не си здрав, знаеш много добре.

— Знам.

— Трябва да започнеш да вземаш нещо за подсилване на организма.

— Може би си права. Е, хайде, Джейн, лека нощ.

— Лека нощ, Огъстин.

И влюбените се разделили. Джейн се шмугнала обратно във викарията, а Огъстин се запътил към уютното си жилище на главната улица. И първото нещо, което се хвърлило в очите му, щом влязъл там, бил колетът върху масата и писмото до него.

Той го разпечатал разсеяно, защото мислите му били погълнати от друго.

„Скъпи Огъстин.“

Племенникът ми обърнал на последната страница да види подписа. Посланието се оказало от леля му Анджела, съпруга на брат ми Уилфрид Мълинър. Сигурно не сте забравили — веднъж ви разказах как двамата се запознаха и ожениха. Тогава неминуемо си спомняте също, че брат ми е виден химик-изследовател, изобретил такива световноизвестни препарати като Мълинъровия крем за лице „Циганска радост“ и Мълинъровия лосион за тяло „Алпийски сняг“. Огъстин никога не се е разбирал кой знае колко с него, но затова пък към леля си питаеше топли чувства.

Скъпи Огъстин, (пишела леля му Анджела Мълинър)

Напоследък често мисля за теб и все си спомням, че при последната ни среща ти имаше твърде болнав вид и очевидно страдаш от недостиг на витамини. Надявам се, че се грижиш за здравето си.

От известно време все си мисля, че няма да е зле да започнеш да вземаш някакво подсилващо средство и по една щастлива случайност Уилфрид изобрети тези дни един тоник, за който твърди, че е най-доброто му творение. Нарекъл го е „Живогон“ — действал направо върху червените кръвни телца. Все още не е пуснат в продажба, но аз успях да отмъкна няколко шишета от лабораторията му и настоявам незабавно да го опиташ. Убедена съм, че е точно това, от което имаш нужда.

Твоя любяща леля

Анджела Мълинър

П.П. Взема се една супена лъжица преди лягане и втора преди закуска.