Читать «Удивителна история с шапки» онлайн - страница 9

— Прекрасна шапка!

Гардеробиерът, един много просветен тип на име Робинсън, се съгласил и с двамата. Така те излезли от клуба и се разделили при Доувър Стрийт.

Макар и да не стана дума, но тук му е мястото да кажа, че сърцето на Нелсън Корк се обливало в сълзи при мисълта за нещастието, сполетяло приятеля му Пърси. Много добре познавал крехката му чувствителна душа и си представял колко дълбоко е засегнат от скъсването на дипломатическите отношения с любимото момиче. Защото Нелсън бил убеден, че каквото и да се е случило помежду им, колкото и дълбока да е раната, Пърси продължавал да обича Елизабет. Затова решил, че случаят плаче за един тактичен посредник — един добросърдечен, здравомислещ приятел и на двете страни, който да запретне ръкави и да се впусне да оправя нещата.

Затова щом се отървал от Пърси, той скочил в едно такси и отпрашил към дома на Елизабет. Имал късмет — сварил я на външната площадка. Защото тя естествено не заминала сама за Аскът. Веднага щом Пърси изчезнал от погледа й, казала на шофьора на таксито да я върне у дома и прекарала времето от болезнената сцена до този момент в разсъждения какво е можела да му каже, ако се била сетила, и в разхождане на пекинеза си на име Кларксън.

Много се зарадвала на появата на Нелсън и взела да му чурулика за туй-онуй, а цялото й държане било на момиче, което след като е било принудено да общува известно време с престъпния свят, най-сетне е попаднало на сродна душа. И колкото повече я слушал Нелсън, толкова повече му се искало да я слуша. И колкото повече я гледал, толкова повече чувствал, че един живот, прекаран в съзерцание на Елизабет Ботсуърт, ще е един адски добре прекаран живот.

Имало нещо в изящната миниатюрност и крехкост на това момиче, което така страхотно допадало на душевните му дълбини. След като бил общувал толкова време с исполин като Даяна Пънтър, за него било истински празник, че очите му можели да си починат върху нещо тъй мъничко и нежно. И, общо взето, все не успявал да вмъкне Пърси в разговора.

Та, значи, двамата се разхождали по улицата и си приказвали. А имайте предвид, че Елизабет е момиче, с което човек може да беседва, без опасност да му се изкълчи вратът от взиране нагоре, както в случая с Даяна Пънтър. Нелсън изведнъж осъзнал, че опитите му да общува с въпросната Даяна били равносилни на размяна на мисли с човек, покатерил се на върха на мачта. И се учудил, че тази мисъл му хрумва едва сега.

— Знаеш ли, Елизабет, изглеждаш просто възхитително! — не се стърпял той.

— Странно! — учудило се момичето. — Тъкмо щях да ти кажа същото.

— Ами?

— Да, честна дума. Особено след някои от плашилата, на които се нагледах днес — например Пърси Уимбълт. Ако знаеш какво облекчение е да срещнеш мъж, който се облича с вкус.

Ето че най-сетне темата „Пърси“ била въведена в диалога и Нелсън не би трябвало да има затруднения да обърне разговора по посока на отсъстващия приятел. Но някак си не съумял. Вместо това се запревземал и казал: