Читать «Удивителна история с шапки» онлайн - страница 10

— Ах, наистина, мислиш ли така? Нали не ме будалкаш?

— Как ще те будалкам! Главно имам предвид шапката ти. Не знам защо, но от дете съм крайно чувствителна към шапките и винаги си спомням с удоволствие как на петгодишна възраст метнах от детската стая един буркан със сладко върху главата на чичо Александър, който се появи у нас на гости с шапка като на Шерлок Холмс. За мен шапката е проверка какво всъщност представлява мъжът. Твоята е безупречна. Стои ти като излята. Нямаш представа колко ти отива — приличаш ми на посланик.

Нелсън поел дълбоко въздух. Тръпки го побили от главата до петите. Сякаш пелена му паднала от очите и пред него се открил нов живот.

— Слушай — започнал той, разтърсен от дълбоки чувства, — ще имаш ли нещо против, ако стисна мъничката ти ръчичка?

— Стисни я! — сърдечно откликнала Елизабет.

— Така и ще направя! — заявил Нелсън и така и направил. — А сега — разхълцал се той от емоции, без да има сили да пусне въпросната ръчичка, — какво ще кажеш да отпратим нанякъде и да пийнем на спокойствие по чашка чай? Убеден съм, че имаме какво да си кажем.

Странно е, като си помисли човек колко често се случва на този свят, когато става дума за двама приятели, че докато сърцето на единия се къпе в кръв заради другия, в същото време и сърцето на другия се къпе в кръв заради първия. Искам да кажа, че и двете сърца се къпят едновременно в кръв, а не само едното. Ето какъв бил случаят с Нелсън Корк и Пърси Уимбълт! Щом се разделил с Нелсън, Пърси хукнал по дирите на Даяна Пънтър с намерението да оправи нещата с няколко мъдри и навременни съвета. Защото бил убеден, че макар понастоящем Нелсън да бил изпълнен с ненавист към Даяна, това му състояние е явно преходно и любовта рано или късно ще си предяви правата. Според Пърси един светски посредник, един любещ приятел и на двамата щял да тури ред в неразборията и изобщо да изглади нещата.

Като стигнал площад „Бъркли“, Даяна гневно се разхождала пред къщата с вирнат нос, а от ноздрите й излизали пламъци. Той акостирал до нея и щом го зърнала, хладният блясък в очите й отстъпил място на сърдечни пламъчета. Била очарована, че го вижда, и веднага се впуснала в оживен разговор. И с всяка изречена дума затвърждавала в него убеждението, че от всички известни нему начини за прекарване на един следобед нищо не може да се сравни с една дружеска размяна на мнения с Даяна Пънтър.

И не само приказките й го омаяли. Пърси бил запленен от великолепната й физика. При мисълта, че бил загубил няколко ценни минути с онази малокалибрена лилипутка Елизабет, идело му да се ритне отзад.

Ето, мислел си той, докато двамата сновели напред-назад из площада. Ето едно момиче, което горе-долу стига до устата на човека и всичките му мъдри наблюдения имат някакъв шанс да достигнат до слуха му без видимо закъснение. Разговорите с Елизабет Ботсуърт винаги му напомняли на крещене в дълбок кладенец с надеждата да привлече вниманието на амебите на дъното. Само се изненадал, че му трябвало толкова много време, за да стигне до този очевиден извод.