Читать «Удивителна история с шапки» онлайн - страница 8

— Здрасти — поздравил Пърси.

— Привет — отговорил Нелсън.

Настъпило мълчание, нарушено единствено от поръчката на Нелсън — двоен вермут. Пърси продължил да зяпа с невиждащ поглед пред себе си като човек, изпразнил чашата на живота само за да открие на дъното й умряла муха.

— Нелсън — проговорил той най-сетне; — какви са възгледите ти за съвременните момичета?

— За мен те са загубена работа.

— Напълно съм съгласен. Разбира се, Даяна Пънтър е едно от редките изключения, но с изключение на нея пет пари не давам за кое да е съвременно момиче. Липсва им задълбоченост и почтителност, да не говорим, че хабер си нямат кога нещо е истински по мярка. Шапките например.

— Точно така. Само не те разбрах какво искаше да кажеш с това, че Даяна Пънтър е изключение. Тя е една от предводителките, дори вдъхновителките на това движение. Спомни си за всички недостатъци на съвременното момиче, умножи ги на две и какво ще получиш? Даяна Пънтър! Чакай да ти разкажа какво се случи между мен и тази Пънтър преди няколко минути.

— Не, първо аз ще ти разкажа за сблъсъка си с Елизабет Ботсуърт тази сутрин. Нелсън, старче, тя ми каза, че… цилиндърът ми — моят Бодмин! — не ми бил по мярка!

— Не може да бъде!

— Цитирам точните й думи.

— Бре, да пукна! Чуй обаче — Даяна пък ми каза, че моят Бодмин ми бил голям!

И двамата се втренчили един в друг, лишени от дар слово.

— Това е духът на… — обадил се най-подир Нелсън, — не знам на какво. Но се задава от всички посоки. Нещо много основно е сбъркано в днешните момичета. До гуша са затънали в беззаконие и слободия. Да затънали са — от всички страни.

— И тук в Англия също.

— Ама, разбира се, магаре такова! — раздразнил се Нелсън. — Като казах всички страни, нямах предвид всички страни, а всички страни! — После се замислил. — Ти обаче много ме изненада с това твое изказване за Елизабет Ботсуърт и съм склонен да допусна, че тук има някакво недоразумение. Винаги съм бил горещ почитател на Елизабет.

— И аз винаги съм имал високо мнение за Даяна и затова ми е трудно да повярвам, че се е показала в такава недоброкачествена светлина, както ти твърдиш. Мирише ми на недоразумение.

— Добре я нарязах обаче.

— Не биваше, Нелсън. Току-виж, си я засегнал или нещо подобно. В моя случай, разбира се, нямах друг избор, освен да се отнеса доста строго с Елизабет.

Нелсън зацъкал с език.

— Напразно — тя е тъй чувствителна!

— Даяна също.

— Но не колкото Елизабет.

— А според мен чувствителността й надвишава тази на Елизабет приблизително пет пъти. Но да не спорим, старче. Фактът си остава, че и с двама ни са се отнесли рядко несправедливо. Ако питаш мен, редно е да се затътрим към домовете си и да се нагълтаме с аспирин.

— Прав си.

Те се запътили към гардероба, където били депозирали цилиндрите си, и Пърси си надянал своя.

— Ето виж — само една малоумна идиотка, която не вижда на сантиметър от носа си, може да твърди, че тази шапка ми е малка!

— Съвсем ти е таман — потвърдил Нелсън. — А я виж моята! Нямам ли право да твърдя, че само една великанка, страдаща от астигматизъм, може да нарече тази шапка прекалено голяма?