Читать «Ланселот и любовта» онлайн - страница 5
П. Г. Удхаус
Благодушният стар Джеремая Бригс го приел на другия ден в палата, който обитавал в Пътни, с простовато добросърдечие, което показвало, че още къта на топло в сърцето си висококачествени чувства към младия нехранимайко.
— Седни, момчето ми, и се почерпи едно мариновано лукче — поканил го той и жизнерадостно го хлопнал между лопатките. — Дошъл си да ми кажеш, че си проумял малоумието на вчерашното си решение да не се включиш в семейния бизнес. Несъмнено си преценил, че е под достойнството ти да започнеш от най-долното стъпало и постепенно да се изкачваш към върха. Ала размисли, момчето ми. Преди да започнем да тичаме, трябва да се научим да ходим. Съгласи се, че не биваше да очакваш от мен веднага да те направя главен закупвач на краставици или да те сложа начело на оцетния отдел, преди да си придобил с пот на чело поне някакъв опит.
— Ако ми позволиш да ти обясня, вуйчо…
— Ъ? — Добродушието на господин Бригс леко повяхнало. — Да не искаш да кажеш, че не желаеш да се включиш в бизнеса?
— И да, и не — пояснил Ланселот. — Все още съм на мнение, че кълцането на краставици на търкалета и плакненето им в оцет е недостойно жизнено поприще за мъж с прометеевска жар в гърдите. Ала съм решен да предоставя моите поетични заложби за ползване от страна на Туршиите на Бригс.
— Е, но-добре от нищо. Току-що прегледах коректурите на последното произведение на нашия човек. То е направо великолепно. Чуй само:
Ако и ти можеше да ми напишеш нещо подобно…
Ланселот повдигнал вежди. Устните му се извили презрително.
— Малкото произведенийце, което съм съчинил, не е подобно.
— О, значи все пак си написал нещо?
— Най-обикновено лирично откровение. Ако благоволиш да го чуеш…
— Давай, момчето ми.
Ланселот измъкнал ръкописа и си прочистил гърлото. След което зачел с нисък музикален глас:
ЗОРА ЗАЗОРИ
ТЪМНИЧЕТО (Тренодия)
от Л. Басингтън Мълинър
(Правата запазени на всички езици, включително скандинавските) (Драматургичните, кинематографските и музикалните права върху настоящата тренодия са строго охранявани. За заявки за същите се обърнете към Автора)
— Какво е тренодия? — изнедоумявал господин Бригс.
— Това — отвърнал Ланселот.
И като прочистил повторно гърло, продължил:
Черни клонища
Досущ
Като ръце просъхнали мъртвешки
на фона на небето дваж по-черно:
Пронизващи ветрища
горчиви кат хапежа
на грехове полузабвени;
прелитат прилепи гробовно над глави,
а на земята
червеи,
жаби крастави,
гущери
и неназоваема пълзяща твар.
Навред навред разруха
прокоба,
диспепсия,
и отчаянието черно.
Аз прилеп съм понесен
през въздуха на Съдбата!
Аз червей съм пълзящ
през блатото на разочарованието!
Аз жаба съм отчаяна, затуй страдам
от лошо храносмилане.
