Читать «Ланселот и любовта» онлайн - страница 2

— Боя се, че не ще мога да се насиля да комерсиализирам моята Муза.

— Млади момко — казал господин Бригс, — ако луковица с глава като твоята прекрачи прага на моята фабрика, аз ще откажа да я мариновам.

И той ядно затрополил надолу по стълбата, раздразнен като от коприва по изтънчените части на телосложението. Ала Ланселот само се засмял. Той бил млад, навън лятото било в разгара си, небето било синьо, слънцето приличало и онова, което имало значение на този свят, не били краставиците и оцетът, а Романтиката и Любовта. О, чувствал той, да можело само някоя прекрасна девица да проблесне на хоризонта на неговия живот, та да види тя как той ще отприщи целия си плътно затапен плам, който от седмици вече го напирал изотвътре!

И в същия миг я зърнал.

Била се облегнала на парапета на яхтата, закотвена на трийсетина метра от тяхната, и още при първия поглед, с който я забърсал, сърцето му рипнало като прясно корнишонче, пуснато във вряла марината. Лицето й, установил той, било съсредоточие на всичката Красота от всички векове насам. Изправена срещу нея, Клеопатра щяла да се почувства като вещица от „Макбет“, а Хубавата Елена като по-грозната й сестра. Той продължавал да я лицезрее като изпаднал в транс, когато гонгът за обяд го изтръгнал от това му състояние.

Докато се хранели, вуйчо му не спирал да споделя невъздържано спомени за кисели краставички, оставили незаличими следи в неговия живот, ала Ланселот бил крайно завеян. Броял минутите, за да може отново да Изскочи на палубата и да продължи да се звери срещу момичето. Затова си представете мъката му, когато — изкачил тичешком през три стъпала стълбата — той открил, че от яхтата нямало и следа. Чак сега си припомнил, че към края на обяда дочул остър стържещ шум, но по него време просто си помислил, че вуйчо му хрупа моркови. Твърдо късно си дал сметка, че всъщност това е било вдигането на котвата.

Макар и мечтател по душа, на Ланселот Мълинър не му липсвала и практична жилка. Като обмислил всестранно проблема, той много скоро съставил план как да попадне на дирите на прекрасната непозната, която проблеснала през живота му като трагичен астероид. Изключено било подобно момиче — красиво, стройно и (доколкото можел да прецени от трийсет метра разстояние) гъвкаво, да не си пада по танците. Затова, заключил той, рано или късно щял да я засече в някой нощен клуб.

Речено-сторено. Без много размотаване, Ланселот се заел да обикаля систематично този род заведения. Щом полицията нахлуела и затворела едното, той се местел в съседното. В разстояние само на един месец успял да втръсне на куцо и сакато в „Умрялата мишка“, „Алената стоножка“, „Забравеният рокфор“, „Веселото картофче“, „Непоклатимата слива“, „Кафе де Болоня“, „При Били“, „При Моли“, „При Айк“ и в „Свинската зурла“. Именно в „Свинската зурла“ най-сетне я открил.

Вече пета последователна нощ посещавал този клуб главно заради дуета изпълнители на характерни танци, който, съвместно с останалата част от лондонската интелигенция, успял да възненавиди от все душичка и сърце. Надявал се поне тази вечер мъжкият персонал на екипа, както премятал партньорката си и я въртял с изпънати ръце, да я изтърве и тя да си изкълчи врата. И макар редовното до монотонност разочарование да било притъпило донякъде първоначалния трепет, той все пак не спирал да се надява.