Читать «Специалист от Сицилия» онлайн - страница 210

Спина също беше станал жертва на разочарованието. И двамата, както разбираше Марк, са били сведени до положението на наемници. Онова, което се вършеше, нямаше нищо общо с делото, на което се бяха заклели да служат. Това беше сделка, договор, и то при крайно неизгодни условия. Ролята на Спина беше да накара много гласове да замлъкнат; да наеме специалисти убийци, когато се наложи; да подкупи полицаи, политици и съдии, да подготви една грандиозна измама, в която нацията щеше да повярва. Нека се оправя сам с всичко това. Предстоящата рипулитура напомняше на Марк за една статия, която бе прочел в „Рийдърс Дайджест“: как погребали някакъв фараон заедно със съкровищата му, а след това палачът удушил всички, които били свързани със строежа на тайната гробница и накрая сам той бил удушен. И накрая сам той бил удушен.

Главата му се отпусна на гърдите. За секунди му се присъни, че се обажда по телефона на Тереза. „Пристигам, Arrivo subito!“

Гласът й звучеше отдалеч, много отдалеч, глух и смазан от мъка. „Tu non arrivi mai. Addio“.

Марк трепна и се събуди — все още стискаше слушалката, макар че тя беше замлъкнала. Всички зле закрепени неща в самолета тракаха още по-силно, а Морган се обърна и му посочи с глава предпазния колан.

Докато го закопчаваше, Марк забеляза планина от облаци в късния здрач, чиито розови върхове пронизваха небето пред самолета, който с пълна скорост набираше височина. Грейналите облаци, гладки и розови като моминска плът, се стелеха под тях, но изведнъж небето изчезна и те се понесоха стремглаво надолу през запенен котел, докато накрая самолетът удари в по-плътни въздушни пластове. Коланът на Ернесто се скъса и той излетя от мястото си и едва не проби тавана, върху който се изсипа и целият багаж. Сетне със зинала уста тупна на пътеката. Леон започна да повръща, а Морган, спокоен и с повишен дух от опасното положение, овладя майсторски самолета, направи остър завой, потърси пролука през облаците и успя да проникне в по-спокоен въздух. Под тях морето се простираше като настилка от блещукащ гранит, а мексиканското крайбрежие се очертаваше белезникаво в сгъстяващата се синева на запад.

— Ето, това е то красотата на летенето! — възкликна победоносно Морган, но никой не го чу.

Самолетът се спускаше плавно към Матаморос, чиито трепкащи светлинки вече се виждаха. Марк беше разкопчал предпазния колан, за да се притече на помощ на Ернесто, и точно в този миг някакво скрито устройство, не по-голямо от джобен часовник, избухна в опашката на самолета. То бе нагласено да избухне малко след като заредят в Хюстън, за което бяха предвидени четиридесет и пет минути. Ако бяха оставени десет минути повече, много усилия и находчивост щяха да отидат на вятъра, В ушите на Марк взривът прозвуча не по-силно от хрускане — все едно, че някой беше разчупил сухар. Когато самолетът започна да пада, той се вкопчи в ръчките, мислейки, че пак са попаднали във въздушна яма. Сивото море се втурна да ги прибере.