Читать «Специалист от Сицилия» онлайн - страница 209

Морган се замисли, сбърчил лице, докато преценяваше разстоянието, горивото и евентуалния вятър.

— Да-а — отговори той чак след минута. — Ще стигне. Ако прелетим направо през Мексиканския залив, а не следваме крайбрежната линия, ще стигне.

„Друг изход няма“, рече си Марк. Той мислеше да остави Морган и другите в Хюстън и да вземе първия самолет за Ню Йорк, но трябваше да се откаже от тези намерения. Е, какво толкова, ще се върне с тях до летището край Матаморос. Разликата е само пет-шест часа. „Каквото и да се случи — каза си, — утре ще бъда в Бостън.“.

Делтата на река Бразос се разстилаше под тях като жилчиците на пеперудено крило. Марк седеше на първото от пътническите места вдясно, зад Морган, който, вече изтрезнял, дъвчеше шоколад и от време на време вдигаше ръка от лоста, за да потърка слепоочието си, където под оредяващата коса се бе появил пърхот. Леон отново бе заспал на мястото зад Марк, а изражението му на безметежна умора сегиз-тогиз се сменяше с измъчена усмивка — като на бебе с колики. Ернесто си тананикаше под носа някаква мексиканска балада сред грохота на двигателите и тракането на разни разхлопани части, което се чуваше от всички части на кабината. Всеки път, когато попадаха във въздушна яма, се кръстеше. Хюстън остана зад тях и пред погледа им се очерта Мексиканският залив. Слънцето, което потрепваше зад замъглените прозорци, се готвеше да се скрие зад хоризонта някъде около Корпус Кристи, където се стелеха като син дим горещите мъгли на пустинята. Всичко като че ли вървеше по план. Когато прелитаха над Хюстън, Морган го успокои, като посочи таблото и вдигна пръст, за да му покаже, че имат предостатъчно гориво.

Това беше краят на операцията, а за Марк — краят на всички подобни операции. Изведнъж се почувствува празен, като поет, останал без вдъхновение. Някаква съставка, някакво загадъчно вещество в организма му, което до този момент бе имунизирало нервите му против страх, се беше изчерпало. Нямаше я вече хладната възбуда, която бе изпитал, когато уби мароканците, и по-късно, когато лично бе ръководил убийството на бандитите на Месина, и след това, когато бе наблюдавал смъртта на Коболд. В Далас той бе спокоен, но унил — човек, лишен от призванието си. Това бе първият признак за вътрешния бунт в него. Нещо в него се беше прекършило, той вече не беше същият.

Спина, който ги чакаше на изоставеното летище, щеше да остане изненадан, но и доволен, че отново го вижда. Всъщност Спина бе самотник, който се нуждаеше от приятел, който искаше да има около себе си някой близък, докато върши работата си. Навярно пак ще се опита да го увещава, но Марк тактично ще му откаже.

Изпитваше някакво непознато чувство на свобода, но и на празнота и умора. Двадесет години бе спазвал дисциплина, по-строга, отколкото в която и да е армия. Бе войник в ударна част, който изпълняваше безпрекословно заповедите на командирите и беше сляпо предан на делото. Сега беше останал без командири, защото сам се бе откъснал от тях. Връщайки се мислено назад, той си даде сметка, че повратният момент бе настъпил, когато с ужас разбра, че в замяна на някаква услуга Дон К. е бил готов да го продаде на Брадли и е изложил семейството му на опасност от вендета, което и доведе до смъртта на брат му. Едно божество позорно го беше предало, ала отвръщайки се от него, той бе изгубил вяра не само в онзи мъгляв кодекс на честта, за който винаги се бе сражавал, но и вяра в самия себе си.