Читать «Специалист от Сицилия» онлайн

Норман Луис

Специалист от Сицилия

ЧАСТ ПЪРВА

1

Три седмици след като съюзниците нахлуха в Сицилия през 1943, малък отряд мароканци от англо-канадската армия, която напредваше навътре от крайбрежието, уби командира си и дезертира. Като заграбиха четири джипа, мароканците офейкаха от полесражението на запад и го удариха на мародерство. Когато бензинът им свърши в Кампамаро, те превърнаха селото в своя крепост и база за набези в околностите. Вдигнали над коленете галабеите си, с развяващи се плитки и с ножове между зъбите, те връхлитаха от мрака върху уединени чифлици, грабеха, палеха, режеха главите на непокорните и изнасилваха мъже, жени и деца; сетне с крясъци и кикот бързаха обратно в Кампамаро с плячката, украсили ръцете си с колекция от пръстени, изтръгнати или отрязани от пръстите на жертвите. Понякога влачеха със себе си някое и друго момиче или момче, а когато свършеха с тях и изтерзаните, окървавени деца се измъкваха с пълзене, те думкаха барабаните си и лудуваха цяла нощ.

През нощта на третия ден от престоя им в Кампамаро седемнадесетгодишният Марко Ричоне, който още при появата на мароканците се беше укрил заедно с майка си и сестричката си в една стара изба за зехтин, се измъкна и се добра през планините до чифлика на най-близкия в околността „почтен мъж“, Таляфери от Сан Стефано.

Таляфери — дребен, съсухрен от слънцето селянин, който беше живял много години в Америка — повика тримата си подчинени от братството и всички заедно скроиха план за действие. Тъй като разбираха, че са много малко на брой, за да се опълчат срещу мароканците с оръжие, а и не бяха сигурни дали подобна съпротива ще остане безнаказана след пристигането на основните съюзнически сили, те измислиха класическо разрешение на проблема. Марко Ричоне описа обстановката в района на Кампамаро: мароканците гладуват, няма никакъв хляб, а селяните са изклали и изяли всички други животни освен свинете, които съгласно мюсюлманската религия не стават за ядене. Намериха девет пилета из стопанствата на Сан Стефано, заклаха ги и ги инжектираха с мишемор. Ричоне се нае да отнесе пилците в Кампамаро. Дадоха му велосипед и той пое по планинския път към селото, окачил пилетата на кормилото. Щом се появи в селото, мароканците рипнаха отгоре му, виейки като песове. Вързаха му ръцете и го замъкнаха в една барака, където му се изредиха — от старши сержанта надолу по чин и старшинство — всички, които пожелаха. Сетне изпекоха пилетата на шиш и ги изядоха. Изтече повече от половин час, преди да се прояви парализиращото действие на отровата, проникнала в тъканта, нервите, кръвта и костите и избила накрая през върха на всеки косъм от твърдата коса на мароканците. С кипнали вътрешности мароканците се мятаха с вопли във всички посоки, разкъсваха с нокти плътта си, повръщаха жлъчка, а от задниците им струеше кървава слуз. Смъртта настъпваше бавно, един успя да изпълзи на половин миля от селото и там, задъвкал буца пръст, издъхна цели осем часа по-късно.

Преди, да изтече денят, всичко свърши и в Кампамаро трябваше да помислят какво да правят с труповете на единадесетте мароканци. Те усложняваха положението, защото се разчу за появата на съюзнически авангарди в околността. Изходът бе предложен от досетливия Ричоне, който измъкна отнякъде един захвърлен от немците автомат и с него направи на решето труповете, като преди това ги разположи така, сякаш те бяха паднали с оръжие в ръка и с лице към врага.