Читать «Специалист от Сицилия» онлайн - страница 199

В обобщението на Дон Винченте Марк долови някакво предупреждение.

— Сега те може би прибягват до нас за последен път — добави старецът. — Сигурно смятат, че няма какво повече да научат от нас. Обзалагам се, че Брадли ни е включил в тази операция за по-голяма сигурност, защото знае, че ще се справим. След това той ще знае как се организират такива неща. И когато реши да очисти някого, ще може сам да го свърши.

Срещнаха се в хотел „Хамилтън хаус“, отидоха направо в стаята, която Марк бе запазил, и се хвърлиха в леглото без всякакви предисловия и увертюри. Както в миналото, любовта им бе груба и невъздържана, но и зашеметяваща като непрекипяло вино, изпито в жегата. Тя беше без бельо, също както преди да дойдат в Америка, и изпищя, когато я облада. Видя му се по-стегната.

— Отново си като девствена — каза й после.

— Измина една година от последния път — отвърна тя.

Върнали се бяха всички човешки ухания от миналото и острите, тръпчиви усещания, които постепенно се бяха притъпили и атрофирали с годините и светските съблазни. Възвърнал се бе приключенският дух.

— А сега какво ще правим? — попита Тереза.

— Ще приберем децата от училище и ще се преместим другаде — отговори той.

— Къде?

— Да речем, в Калифорния.

— Няма ли да те депортират?

— Вече не. — Опита се да измисли някакво обяснение, което да не е опетнено от миналото, но не успя. — Този въпрос е уреден — каза най-после.

— Защо в Калифорния?

— Не е речено непременно Калифорния. Може и във Финикс, Канзас или Чикаго, ако предпочиташ.

— Искаш да кажеш място, където имаш познанства.

— Приятели или приятели на мои приятели — отвърна Марк. — Дон Винченте има връзки в повечето големи градове.

— Трябва ли да ги използваме? — попита Тереза. — Не можем ли да се справим и сами?

След като години наред бяха живели заедно без обяснения, сега те трудно идваха наум, макар че бе готов да ги даде.

— По-лесно е с връзки, когато започваш всичко отначало на ново място — каза той. Зад това кратко изречение се криеше страхът на сицилианския селянин — врастнал в костите му и носен до смъртния одър, — страхът от самотата в чужда страна. Този страх, неподвластен на разума като ужаса от призраци, все още караше селяните от Кампамаро, Агридженто и Калтанисета да се прибират вечер уморени до смърт в подобните на крепости планински села, за да избягнат призраците на мародерите — призраци, защото мародерите бяха изчезнали от тези места още преди петдесет, че и повече години. Всеки сицилианец наследяваше този страх от баща си и го предаваше на сина си; всеки сицилианец си създаваше колкото може повече връзки и се съюзяваше с кого ли не, само и само да се защити от злонамерения свят.

— Ако Калифорния и Средният Запад не ти допадат — каза Марк, — можем окончателно да заминем и да се върнем при хората, които познаваме.

— Искаш да кажеш у дома? Той долови надежда в гласа й.