Читать «Специалист от Сицилия» онлайн - страница 197

Брадли се спря изведнъж и двамата застанаха един срещу друг — Спина, усмихнато, издокарано джудже със сбръчкана загоряла кожа, които хармонираше с плавеите, изхвърлени от водата на брега; Брадли, тръпнещ от възбуда, сякаш по тялото му течеше електрически ток.

— Посветих няколко години на изучаването на твоята житейска история — каза Брадли. — Вероятно съм открил само върха на айсберга и все пак, струва ми се, научих достатъчно.

— Продължавай — отвърна Спина. — Какво научи?

— Научих как се манипулира с хора — каза Брадли. — Ти беше цар в това отношение. По власт ти съперничеше на президента на Съединените щати.

Споменът за миналото засенчи ироничната усмивка на Спина.

— Да, май наистина имах доста приятели — отвърна той.

— Какво значи „имах“? Ти все още имаш. Във всеки град на Щатите, и сам го знаеш. Хиляди членове на твоята прословута организация ще бъдат много доволни ако могат да ти услужат. И това знаеш, нали? Само пръста си да помръднеш, и те ще дотичат. Каквото и разчистване да е необходимо, те с радост ще го направят за теб.

— Може би, може би. На времето помогнах на някои и сега все ще се намерят двама-трима, които биха ми направили услуга.

Брадли усети, че е на прага на успеха.

— Не мисля, че държиш да живееш в Щатите — каза той, — и все пак не би било зле да знаеш, че стига да поискаш, можеш да се върнеш.

— Наистина ще ми е приятно да се видя отново с някои от момчетата — каза Спина. — Да си призная, старите приятели ми липсват.

В едно приятно есенно утро в Сицилия, на път за дом за безпризорни деца в Палермо, натоварен със сладкиши и играчки, дон К. усети остра болка в гърдите, последвана от силен световъртеж. Спря колата, покатери се на ниския крайпътен насип и приседна там; на фона на притъмнялото небе пред погледа му се поклащаха червените гроздове. Когато шофьорът му се наведе над него и долепи ухо до устните му, Дон К. успя да промълви: „Колко прекрасен е животът!“. Това бяха последните думи на този възрастен човек, който цяло десетилетие бе тайният управник на Сицилия. Погребението му бе най-внушителното след погребението на Гарибалди, а за да се поддържа редът на движението, от Палермо трябваше да бъде извикана моторизирана полиция.

Новината за смъртта на дон К. бе съобщена на Марк от дон Винченте.

— Това променя всичко. Ето защо те повиках. На погребението пискюла е поел дон Джузепе.

— Извинете, Дон Винченте, но какво значение има това?

— Огромно значение: всички мислеха, че ще бъде избран Роко Джентиле, но не стана така. Джентиле би те пречукал само носа си да покажеш, но Джузепе е мой стар приятел. Като деца играехме заедно. Ако все още искаш да се върнеш, мога да го уредя. Трябва да разбереш, Марко, че тук никога няма да бъдеш щастлив, а за Куба вече и дума не може да става. Не е ли по-добре да се върнеш с Тереза и децата и да се заловиш, да речем, със свиневъдство?

— Мислите ли, че тя ще се съгласи?

— Разбира се, че ще се съгласи: вече говорих с нея. Бостън като че ли не й харесва толкова, колкото очакваше, пък и кръвта вода не става. Ако искаш, ще поговоря с Джузепе, а той може да се срещне с хората на Джентиле и да оправи работата. Е, сигурно ще трябва да се поохарчиш за danaro di sangue. Родът на Джентиле има внуци. Джузепе може да сватоса Амадео или Лучия за някой от тях.