Читать «Тайна звезда» онлайн - страница 58

Той се наведе и я целуна по челото.

— Ти си кораво момиче.

— Да, такава съм. — Емджей рязко пое въздух. — Да видим дали ще можем да изровим от този хаос уредбата или телевизора. Бих пуснала музика.

Мина почти целият следобед, преди Грейс да реши, че къщата е разчистена достатъчно, за да извика фирмата по почистването. Тя искаше всяка стая да бъде изтъркана до основи, преди да започне отново да живее тук.

А бе решила да направи точно това. Да живее, да се чувства у дома си, независимо какви духове населяваха този дом. За да докаже пред самата себе си, че може, тя се отдели от Емджей и Джек и отиде да купува най-необходимите за къщата неща. А след това, понеже през целия ден се чувстваше зле, се отби в „Салвини“.

Имаше нужда да види Бейли.

И имаше нужда да види Звездите.

Пуснаха я вътре и намери Бейли на телефона в нейния кабинет. Тя й се усмихна и й направи знак да влезе.

— Да, доктор Линструм, изпращам ви доклада по факса, а до пет часа лично ще ви донеса оригинала. Утре мога да довърша последните изследвания, които поръчахте. — Докато слушаше отговора му, погали с пръст гипсовото слонче върху бюрото. — Не, аз съм добре. Благодаря ви за разбирането и загрижеността. Звездите са моят приоритет. До петък ще изготвя пълни копия на всички доклади за вашата застрахователна компания. Да, благодаря ви. Дочуване.

— Бързо работиш — похвали я Грейс.

— Въпреки всичко, което се случи, не се загуби почти никакво време. А и всички ще се чувстват по-спокойни, когато изпратя диамантите отново в музея.

— Искам да ги видя, Бейли. — Грейс се позасмя. — Глупаво е, но наистина имам нужда. Снощи сънувах сън… Всъщност, кошмар.

— Какъв сън?

Грейс приседна на ъгъла на бюрото и разказа. Въпреки че гласът й бе спокоен, пръстите й нервно потропваха.

— И аз сънувах — промълви Бейли. — И още сънувам. Емджей също.

Грейс се размърда неспокойно.

— Като моите сънища?

— Толкова подобни, че не може да е само съвпадение. — Бейли стана и й подаде ръка. — Да отидем да ги погледнем.

— Нали не нарушаваш никакви закони?

Бейли й се усмихна развеселено:

— Мисля, че след всичко, което вече съм направила, това е съвсем дребно нарушение. — Опита се да се овладее, ала докато слизаха по стълбите, под които само преди дни се бе крила от убиец, потрепери.

— Добре ли си тук? — Грейс инстинктивно обви ръка около раменете й. — Не ми се мисли какво се е случило и как се чувстваш, като работиш тук и си го спомняш.

— Оправям се. Грейс, уредих да кремират доведените ми братя. Всъщност Кейд уреди всичко. Изобщо не пожела да ме остави да се занимавам с това.

— Добре е постъпил. Ти нищо не им дължиш, Бейли. Никога не си им дължала. Твоето семейство сме ние и винаги ще бъдем.

— Знам.

Влязоха в хранилището и Бейли се приближи към металната врата. Охранителната система бе сложна и объркана, и въпреки опита си Бейли цели три минути се занимава с нея, докато я изключи.

— Може би трябва да инсталирам нещо такова вкъщи — отбеляза весело Грейс. — Това копеле е разбило сейфа в библиотеката ми, сякаш е детска играчка. Сигурно набързо е продал бижутата. Много ме е яд за нещата, които ти ми беше направила.