Читать «Тайна звезда» онлайн - страница 60

— Аз не знам дали съм готова за това. — Върховете на пръстите й изведнъж затрепериха нервно. Тя остави диаманта в гнездото му, — Сет със сигурност не е готов. Едва ли би повярвал в каквато и да било магия. А колкото до любовта… Дори ако вратата е широко отворена и възможността е там, той не е мъж, който лесно би се влюбил.

— Лесно или не… — Бейли затвори капака и остави кутията на мястото й. — Когато ти е писано да се влюбиш, се влюбваш. Той е твой, Грейс. Видях го в очите ти тази сутрин.

— Е… — Грейс преглътна нервно. — Мисля, че мога да почакам малко, преди да му разкрия тази тайна.

ОСМА ГЛАВА

Когато Грейс се върна у Кейд, я чакаха цветя. Прекрасна кристална ваза, пълна със снежнобели рози с дълги дръжки. Сърцето й глупаво затуптя в гърлото. Тя грабна картичката и скъса плика.

После сърцето й се спука като балон.

Не бяха от Сет. Разбира се, бе глупаво от нейна страна да помисли, че той би си позволил такъв романтичен и екстравагантен жест. На картичката пишеше само:

Докато се срещнем отново.

Грегър

Посланикът със странно властните очи, спомни си Грейс и се наведе да помирише един нежен, едва разпъпил цвят. Много мило от негова страна. Малко прекалено, тъй като във вазата имаше поне три дузини рози, ала мило.

И с раздразнение помисли, че ако бяха от Сет, щеше да се размечтае над тях като влюбена гимназистка, вероятно щеше да изсуши една роза между страниците на някоя книга, може би да пролее няколко сълзи. Обвиняваше се, че бе сто пъти глупачка.

Ако тези ужасни подеми и сривове бяха страничният ефект от любовта, Грейс мислеше, че би почакала още малко, преди да изпита тора чувство. Понечи да захвърли картичката върху масата и в този момент телефонът иззвъня.

Поколеба се, защото колите и на Кейд, и на Джек бяха пред къщата, но когато звънна за трети път, вдигна слушалката.

— Домът на Парис.

— Там ли е Грейс Фонтейн? — прозвуча обработеният секретарски глас. — Посланик Де Вейн я търси.

— Да, на телефона.

— Моля, един момент, госпожице Фонтейн.

Грейс стисна устни и замислено потупа с картичката по дланта си. Този човек очевидно без никакъв труд я бе открил. И какво щеше да прави сега с него?

— Грейс — чу се гласът му в слушалката, — колко се радвам отново да говоря с вас.

— Грегър. — Тя отметна косата зад рамото си и седна на ръба на бюрото. — Колко разточително. Току-що се връщам и видях вашите рози. — Наведе се и отново ги помириса. — Прекрасни са.

— Просто един символичен подарък. Бях разочарован, че снощи не можах да прекарам повече време с вас. Вие си тръгнахте толкова рано.

Грейс помисли за дивото каране към къщата на Сет и за още по-дивия секс.

— Имах… Предварително уговорен ангажимент.

— Може би ще можем да наваксаме утре вечерта. Аз имам ложа в операта. „Тоска“. Нищо не би ми било по-приятно, отколкото да я споделя с вас, после може би да отидем на вечеря.

— Звучи чудесно. — Тя завъртя очи към цветята. Божичко, помисли си. Нищо нямаше да се получи. — Много се извинявам, Грегър, ала не съм свободна. — Без никакво съжаление остави картичката. — Всъщност в момента имам връзка, доста сериозна.