Читать «Тайна звезда» онлайн - страница 57
Нора Робъртс
— Емджей, пий си кафето. — Бейли стана да донесе сметаната. — Знаеш, че не си човек, докато не изпиеш поне литър.
Емджей поклати глава и сви юмрук на кръста си върху опърпаната тениска и също толкова опърпаните шорти.
— Само това, че си спала с него, не значи, че ти го познаваш. Обикновено си много по-предпазлива. Някой може да си мисли, че скачаш в леглото всяка нощ с някой нов, ала ние знаем, че не е така. За какво мислеше?
— Мислех за мен! — сопна й се Грейс. — Исках го. Имах нужда от него. Той е първият мъж, който наистина е докоснал сърцето ми. И няма да ти позволя да стоиш тук и да превръщаш нещо красиво в нещо евтино.
За момент се възцари мълчание. Бейли стоеше до масата със сметаната в ръка. Емджей бавно се изправи и въздъхна.
— Затъваш. — Смутено прокара ръка през косата си. — Наистина затъваш.
— Вече съм стигнала до дъното. И какво от това?
— Извинявай. — Емджей се мъчеше да се приспособи към новата ситуация. Нямаше нужда да го харесва, каза си тя. Трябваше просто да обича Грейс. — Сигурно има нещо в него, след като е стигнал до сърцето ти. Сигурна ли си, че това не те притеснява?
— Не, не съм сигурна, че не ме притеснява. — Гневът й се бе уталожил и на негово място дойде съмнението. — Не знам защо се случи, не знам за какво е всичко това. Не е просто секс. — Спомни си как Сет я прегръщаше, докато тя плачеше. Как бе оставил лампата запалена, без дори да бе трябвало да го помоли. — Цял живот съм го чакала.
— Знам какво значи това. — Бейли остави каничката със сметана и хвана ръката на Грейс. — Много добре знам.
— Аз също. — Емджей с въздишка пристъпи напред. — Какво става с нас? Ние сме три разумни жени и изведнъж се оказва, че пазим древни митични диаманти, бягаме от лошите и се влюбваме безумно в мъже, които току-що сме срещнали. Това е лудост.
— Но е правилно — възрази Бейли тихо. — Знаеш, че е правилно.
— Да. — Емджей сложи ръката си върху техните. — Предполагам.
За Грейс не бе лесно да се върне в къщата си. Ала този път не беше сама. От двете й страни бяха Емджей и Джек.
— Леле! — ахна Емджей, докато оглеждаше пораженията в хола. — Аз пък си мислех, че у нас са надминали себе си. Разбира се, ти имаш повече играчки, с които да се занимават. — После погледът й попадна върху разцепения парапет. И върху силуета долу. — Няма нужда сега да се занимаваш с това, Грейс.
— Полицията разчисти местопрестъплението. Все някога трябва да започна.
Емджей поклати глава.
— От къде?
— Ще започна от спалнята. — Грейс успя да се усмихне. — Ще направя собственика на ателието за химическо чистене милионер.
— Аз ще видя какво може да се направи с този парапет — каза Джек. — Ще го закрепя някак, за да е безопасно, докато поръчаш нов.
— Много ще ти бъда благодарна.
— Качвай се горе — предложи й Емджей. — Аз ще взема една метла. И булдозер. — Изчака я да се качи и се обърна към Джек: — Аз ще оправя тук долу. Ще разчистя някои… Неща. — Погледът й се насочи към силуета. — Не би трябвало тя да прави това.