Читать «Тайна звезда» онлайн - страница 56

— Какво? — Грейс едва не разля кафето. — Какво? — повтори тя и тежко седна.

— Той не иска да чака.

— Защо трябва да чакам? — Кейд се протегна и хвана ръката на Бейли. — Аз те обичам.

— Ще се ожените. — Грейс погледна съединените им ръце. Идеална двойка, помисли тя и въздъхна треперливо. — Това е прекрасно. Това е невероятно прекрасно. — Сложи ръка върху техните и се взря в очите на Кейд. И видя точно това, което имаше нужда да види. — Ти ще си добър за нея. — Това не бе въпрос, а одобрение. — Стисна бързо ръката му и се облегна назад. — Е, значи трябва да планираме сватба и имаме цели две седмици, за да я подготвим. Всички ще се побъркаме.

— Ще бъде съвсем скромна церемония — започна Бейли. — Тук, в къщата.

— Ще кажа само една дума — обади се Кейд с умолителни нотки в гласа си. — Ще ми пристанеш.

— Не — тръсна глава Бейли и взе чашата си. — Няма да започна съвместния ни живот, като обидя семейството ти.

— Те не са хора. Не можеш да обидиш животни. Мъфи ще доведе зверовете си.

— Не наричай племенниците си зверове.

— Чакай малко — вдигна ръка Грейс и се намръщи. — Мъфи? Това да не е Мъфи Парис Уестлейк? Тя ти е сестра?

— Виновен съм.

Грейс почти успя да потуши смеха си.

— В такъв случай Доро Парис Лорънс е другата ти сестра. — Завъртя очи, като си представи двете непоносимо надути жени, у които бе ходила на приеми. — Бейли, бягай колкото ти държат краката. Идете във Вегас. Може да ви ожени някой съдия, който се прави на Елвис Пресли, и да живеете тихо и щастливо в пустинята. Сменете си имената. Никога не се връщайте.

— Видя ли? — Кейд зарадвано плесна с ръка по масата. — Тя ги познава.

— Престанете и двамата! — Бейли се мъчеше да сдържи смеха, който трептеше в гласа й. — Ще направим една малка приятна церемония. Със семейството на Кейд. — Усмихна се на Грейс — И с моето.

— Продължавай да я обработваш. — Кейд стана. — Трябва да свърша още едно-две неща, преди да отида на работа.

Грейс отново взе кафето си.

— Аз не познавам добре семейството му — каза тя на Бейли. — Успявала съм да избегна това малко удоволствие, но доколкото ги познавам, мога да ти кажа, че си получила върха на сладоледа.

— Толкова го обичам, Грейс. Знам, че всичко стана много бързо, но…

— Какво общо има времето с това? — Знаеше, че и двете бяха настроени сълзливо, затова се наведе напред. — Трябва да обсъдим жизненоважните страни на тази ситуация, Бейли. — Пое дълбоко въздух. — Кога ще ходим да пазаруваме?

Емджей се спря, като чу избухналия смях, и им се намръщи.

— Мразя весели хора рано сутрин. — Сипа си кафе, подуши го и се обърна да огледа Грейс. — Я виж ти — отбеляза сухо. — Очевидно снощи добре сте се опознали с полицая.

— Достатъчно добре, за да знам, че е нещо повече от полицай. — Грейс раздразнено избута настрани чашата си.

— Какво имаш против него?

— Освен това, че е студен, арогантен, високомерен и дървеняк? Абсолютно нищо. Джек казва, че му викат Машината. Едно малко чудо.

— Винаги намирам за интересно — заяви студено Грейс. — когато хората се плъзгат само по повърхността и си позволяват да съдят друго човешко същество. Всички тези черти, които изброи, описват човек, когото не познаваш.