Читать «Тайна звезда» онлайн - страница 55

— Било е сън. — Като го каза на глас, изпита и облекчение, и неудобство. — Извинявай.

— Всичко е наред. — Сет се вгледа в нея, видя, че лицето й бе пребледняло, а очите влажни. Нещо се раздвижи в него и го накара да протегне ръка и да я погали по бузата. — Тежки дни преживя, нали?

Точно от това тихо разбиране сълзите изпълниха очите й. Грейс ги стисна и внимателно пое дъх. Тежестта в гърдите й бе непоносима.

— Ще отида да пийна малко вода.

Сет просто протегна ръка и я привлече към себе си. Бе скривала много добре всичкия този страх, скръбта и умората си, помисли той. Досега.

— Защо просто не си го изкараш?

— Само трябва да… — Гласът й прекъсна.

— Изкарай го — повтори Сет и намести главата й на рамото си.

Тя потрепери и се вкопчи в него. И заплака. Той не говореше. Просто я прегръщаше.

В осем на следващата сутрин Сет я остави у Кейд. Грейс се възмути от часа, в който я измъкна от леглото, опита се да се свие под одеялото. Той просто я взе на ръце, отнесе я в банята и пусна водата от душа. Студената.

Даде й точно тридесет минути да се приготви, после я качи в колата си.

— Гестапо може да е вземало уроци от теб — укори го тя, когато спряха зад колата на Емджей. — Косата ми още е мокра.

— Не можех цял час да чакам да изсушиш всичко това.

— Нямах време дори да се гримирам.

— Не ти трябва.

— Предполагам, че това е твоята представа за комплимент.

— Не, просто факт.

Грейс се обърна към него. Изглеждаше възбуждаща, разрошена и еротична в роклята без презрамки.

— Ти, от друга страна, си съвсем изгладен и спретнат.

— Аз не седях двадесет минути в банята. — И бе пяла под душа, спомни си Сет с усмивка. Невероятно фалшиво. — Върви. Имам да върша работа.

Тя се нацупи и посегна да си вземе чантата.

— Е, благодаря, че ме докара, лейтенант. — После се засмя, когато той притисна гърба й към седалката и й подари дългата целувка, на която се бе надявала. — Това почти компенсира нещастната чашка кафе, която ми позволи тази сутрин. — Прехапа устни и очите й светнаха срещу неговите. — Искам да те видя довечера.

— Ще мина. Ако мога.

— Ще бъда тук. — Грейс отвори вратата и му хвърли един поглед през рамо. — Ако мога.

Сет не можа да откъсне поглед от нея. В момента, в който тя влезе в къщата, затвори очи. Господи, помисли той, беше влюбен в нея. А това бе напълно невъзможно.

Вътре Грейс само дето не затанцува в коридора. Бе влюбена. Чувството бе ново, свежо и прекрасно. И първо. Това бе чакала през целия си живот. С грейнало лице влезе в кухнята и завари Бейли и Кейд, които пиеха кафе.

— Добро утро, компания! — почти изпя тя и се запъти към кафеварката.

— Добро утро — отзова се Кейд и едва сдържа усмивката си. — Харесва ми твоята нощница.

Грейс се засмя, донесе чашата си на масата, после се наведе и силно го целуна по устата.

— Направо те обожавам. Бейли, аз направо обожавам този мъж. Бързо го хвани, преди да са ми дошли разни идеи.

Бейли се усмихна мечтателно и вдигна светналите си очи.

— След две седмици ще се оженим.