Читать «Тайна звезда» онлайн - страница 53

— Толкова много мъже са ти казвали, че си красива, за да има смисъл да ти го кажа и аз.

— Просто ми кажи, че ме искаш. Това има значение.

— Искам те, Грейс. — Сет отново пристъпи към нея и я взе в прегръдките си, но вместо алчната целувка, която очакваше, й даде една, в която бавно да потъне. Ръцете й се впиха в него, после безсилно се отпуснаха.

— Целуни ме пак — промълви тя, когато устните му се спуснаха по шията й. — Просто така. Пак.

И устните му срещнаха нейните и й позволиха отново да потъне. Грейс измърка от удоволствие, разтвори ризата му и остави дланите си да го изследват. Бе прекрасно да бъде вкусвана, да получава дара на бавния разпалващ се огън, да чувства как контролът се изплъзва от нейните ръце в неговите. И да се довери.

Той изучаваше тялото й сантиметър по сантиметър.

Достави удоволствие и на двама им, като погали големите твърди гърди, първо с ръце, после с устни. Разкопча един по един жартиерите и я чу как затаява дъх при всяко щракване. После плъзна ръце под ефирната тъкан, за да стигне до плътта.

Топла, гладка. Положи я на леглото и почувства как тялото й поддава под нейното. Меко, искащо. Устните й отвърнаха на неговите. Нетърпеливо, щедро.

Гледаха се под светлината. Движеха се заедно. Първо въздишка, после стон. Тя намери мускули, грубата кожа на стара рана, вкуса на мъж. Смъкна панталоните му и пак сложи ръце на раменете му. Когато Сет отново обхвана гърдите й и я привлече по-близо, за да ги вкуси, ръцете й трепнаха, косите й се люшнаха и ги покриха и двамата.

Чувстваше как в нея се надига топлина, как пълзи в кръвта й като треска, докато дишането й стана накъсано. Чуваше се как повтаря името му, отново и отново, докато той търпеливо я издигаше към върха.

Очите й станаха кобалтовосини и го очароваха. Меките й устни трепереха, божественото й тяло потръпваше. Сет продължаваше да ги вкусва, въпреки че нуждата от освобождаване го разкъсваше. Най-накрая я обърна по гръб и, без да откъсва очи от нейните, потъна в нея.

Грейс се изви нагоре в потресено удоволствие, впила юмруци в чаршафите.

— Сет… — Дъхът изгори дробовете й. — Никога… Не така… Сет…

Преди да бе успяла да каже още нещо, той затвори устни върху нейните и я взе.

Когато сънят дойде, Грейс сънува, че е в своята градина в планината, оградена от гори, гъсти, зелени и прохладни. Ружите бяха станали по-високи от нея и цъфтяха в яркочервено и блестящо бяло. Едно ярко колибри пиеше сок от татул. Пъстра весела вълна от петунии и божури, гергини и цинии. Теменугите бяха обърнали екзотичните си лица към слънцето и се усмихваха.

Тук тя бе щастлива, в мир със себе си. Сама, ала никога самотна. Не се чуваше никакъв звук, освен песента на ветреца през листата, жуженето на пчелите, музиката на поточето, бълбукащо по камъните.

Видя как от гората тихо излязоха сърни, за да пият от бавната рекичка. Копитата им бяха скрити в мъглата, обгърнала земята. Светлината на изгрева блестеше като сребро, отразяваше се от росата и улавяше дъгата на омарата.