Читать «Тайна звезда» онлайн - страница 51

Когато Сет отвори вратата на колата, тя влезе вътре, без да възрази. Искаше да си отиде, да се махне от тези ярко осветени прозорци и от мъжа, който й се струваше, че я наблюдава иззад тях. Разтърка голите си ръце.

— Нямаше да ти е студено, ако се беше облякла — отбеляза Сет и завъртя ключа.

Студеният му тон я разсмя и прогони студа.

— Е, лейтенант, аз пък се чудех колко още би ме оставил да нося това, с което съм облечена.

— Не много дълго — обеща той и потегли.

— Добре. — Твърдо решена да се погрижи Сет да изпълни обещанието си, Грейс се извъртя и го захапа за ухото. — Хайде да нарушим някои закони — прошепна тя.

— Вече бих могъл да се дам под съд за престъпни намерения.

Грейс отново се засмя задъхано и той замръзна. Не бе сигурен как успяваше да кара колата, какво остава да мине през натовареното вашингтонско движение и обратно към Мериленд. Тя му разхлаби връзката, разкопча половината копчета на ризата му. Ръцете й бяха навсякъде, устните й гъделичкаха ухото му, врата му, брадичката му, дрезгаво шепнеха обещания, предложения.

Фантазиите, които събуждаше с безпогрешно умение, караха кръвта му да кипи.

Рязко спря в своята алея и я издърпа през седалката. Грейс изгуби едната си обувка в колата, а другата някъде по средата към къщата, докато я носеше. Смехът й, тъмен, див, подлудяващ, отекваше в главата му. Сет едва не разби собствената си врата, за да я вкара вътре. В момента, в който влязоха, притисна гърба й към стената и се нахвърли върху устните й.

Не мислеше. Не можеше да мисли. Бе останала само първична, яростна страст. Нетърпеливо вдигна полата й в полутъмния коридор, намери тънката дантелена преграда и я разкъса. После се освободи, сграбчи бедрата й и проникна в нея.

Тя извика, не от възмущение, не от шок, а от чисто, всепоглъщащо удоволствие. Обви се около него и се остави да я издига, връх след връх. И влезе в ритъм с ненаситното му движение.

Беше безразсъдно, горещо и ожесточено. И беше единственото, което имаше значение. Чисто животинско желание. Яростно животинско освобождаване.

Почувства как тялото й потрепери и омекна.

Той опря ръка на стената, за да запази равновесие. Мъчеше се да забави дишането си, да проясни трескавото си съзнание. Бяха само на една крачка от вратата, осъзна Сет, и й се бе нахвърлил като подивял бик.

Нямаше нужда от извинения. И двамата искаха да бързат. Не, „искаха“ бе прекалено слаба дума, реши той. Копнееха, както прегладнял звяр копнее за месо.

Ала никога не се бе отнасял към жена с по-малко внимание, никога толкова изцяло не бе пренебрегвал последствията.

— Щях да те измъкна от тази рокля — успя да каже и за негово удоволствие Грейс се засмя.

— Ще стигнем и до това.

— Има още нещо, до което не стигнах. — Сет се отдръпна и се вгледа в лицето й в полумрака. — Това ще създаде ли проблеми?

Тя разбра.

— Не. — И макар да бе глупаво и необмислено, изпита съжаление, че няма да има забързан живот в нея като резултат от тяхната нехайност. — Аз се грижа за себе си.