Читать «Тайна звезда» онлайн - страница 52

— Не исках да стане така. — Той улови брадичката й. — Трябваше да мога да държа ръцете си далеч от теб.

Очите й светнаха в тъмното — самоуверени и развеселени.

— Надявам се, не очакваш да съжалявам, че не успя. Искам ги пак върху мен. Искам моите върху теб.

Сет вдигна брадичката й малко по-високо.

— Докато моите са върху теб, ничии други няма да бъдат. Аз не деля.

Устните й бавно се извиха.

— Аз също. Той кимна.

— Да се качим горе. — Грабна я на ръце.

СЕДМА ГЛАВА

Когато я внесе в спалнята, запали лампата. Този път искаше да я гледа, да знае кога очите й се замъгляват или потъмняват, да вижда проблясъците на удоволствие или изненада.

Този път щеше да помни предимството на човека над животното, щеше да помни, че умът и сърцето също могат да участват.

Грейс доби представа за средна по размер стая, с прости бежови завеси на прозорците, мебели без цвят с чистя линии, голямо легло с морскосиня покривка, старателно, по военному изпъната.

На стените висяха картини, които си каза, че ще разгледа по-късно, когато сърцето й не прескача. И градски, и селски пейзажи, нарисувани с мечтателни акварелни тонове, контрастиращи на практичната стая.

Ала всички мисли за изкуство и обзавеждане отлетяха, когато Сет я остави да стъпи до леглото. Тя протегна ръце и разкопча последните копчета на ризата му, докато той смъкваше сакото си. Вдигна вежди, като видя кобура на рамото му.

— Дори на коктейл?

— Навик — обясни Сет простичко, свали го и го окачи на стола. Улови погледа в очите й. — Това притеснява ли те?

— Не. Просто си мислех колко ти отива. И се чудех дали изглеждаш също толкова секси, когато го слагаш, както когато го сваляш. — Обърна се и отметна косата зад рамото си. — Би ли ми помогнал? — Погледът му се плъзна по гърба й. Но вместо да посегне към ципа, я привлече към себе си и спусна устни към голото й рамо. Грейс въздъхна и оброни глава назад. — Така е още по-добре.

— След първия рунд сме по-спокойни — прошепна той, плъзна ръце около кръста й, после нагоре, докато стигна до гърдите й. — Искам те скимтяща, молеща, безсилна.

Палците му обрисуваха извивките точно над яркосинята коприна. Отдадена на усещането, тя вдигна ръце назад и ги обви около врата му. Тялото й започна да се движи в ритъм с неговите движения, ала когато понечи да се обърне, Сет я задържа.

Грейс простена, размърда се неспокойно, когато пръстите му се плъзнаха под корсажа и направиха зърната на гърдите горещи и болезнени.

— Искам да те докосна.

— Скимтяща — повтори той и спусна ръце по роклята й, после под нея. — Молеща. — Улови я. — Безсилна.

Върху нея се стовари дълга бавна вълна, която заля всичките й сетива. Тя треперливо изскимтя, както бе искал.

Сет изрита обувките си и започна да смъква ципа й, сантиметър по сантиметър. Пръстите му едва докосваха кожата, докато разтваряха плата. Когато роклята се свлече в краката й, той я обърна и отстъпи назад.

Бе само по жартиери, със същия яркосин цвят като роклята, с толкова тънки чорапи, че изглеждаха само като сянка. Тялото й бе фантазия от пищни форми и кадифена кожа. Косите й падаха върху раменете като бурен черен дъжд.