Читать «Даровете на слънцето» онлайн - страница 8

Дамаската на мебелите беше износена и поизбеляла, но весела със синьо-белите си райета и пухкави възглавнички. По лъскавите плотове на масичките имаше неизброими съкровища — кристални украшения, дялани фигурки, миниатюрни бутилки. Цветни килимчета застилаха дъсчения под, а каменната камина вече бе заредена с онова, което Джуд предположи, че бяха парчета торф.

Ухаеше на земя, но и на цветя.

— Очарователно е, нали? — Джуд отметна косите си от челото и се завъртя в кръг. — Като куклен дом. Старата Мод обичаше красивите предмети.

Нещо в тона накара Джуд да спре и да се вгледа в лицето на Брена.

— Съжалявам. Не я познавам. Привързани ли бяхте към нея?

— О, всички много обичаха Старата Мод. Беше изискана дама. Щеше да е доволна, че сте тук и се грижите за къщурката. Нямаше да и е приятно мястото да е празно. Да ви разведа ли да огледате наоколо?

— Много ще съм ви благодарна, но първо отчаяно се нуждая от тоалетната.

Брена се разсмя.

— Пътят от Дъблин е дълъг. Точно до кухнята има малка тоалетна. Татко и аз приспособихме за Мод един килер преди три години. Насам.

Джуд не губи време да се оглежда. Малка бе точната дума за помещението. Щеше да докосне стените, ако постави ръце на кръста и разпери лакти. Но бе боядисана в приятен бледорозов цвят, а бялата порцеланова мивка блестеше от чистота. По закачалките висяха красиво избродирани пешкирчета.

Един поглед към овалното огледало над мивката показа на Джуд, че изглежда точно толкова ужасно, колкото се опасяваше. И макар да бе средна на ръст, до Брена, която приличаше на фея, се чувстваше като истинска амазонка.

Раздразнена от себе си заради сравнението, издуха кичурите от челото си и излезе навън.

— О, аз щях да ги взема.

Пъргавата Брена бе разтоварила багажа й от колата и бе наредила куфарите в антрето.

— Няма начин да не сте уморена след такова пътуване. Ще кача нещата горе. Ще се настаните, предполагам, в стаята на Старата Мод, много е приятна, а после ще сложа чайника, за да пиете чай. Аз пък ще запаля огъня в камината. Днес е влажно.

Докато говореше, понесе двата огромни куфара на Джуд нагоре по стълбите сякаш бяха празни. Като съжали, че не е прекарвала повече време в гимнастическия салон, Джуд я последва с лаптопа и портативния принтер.

Брена й показа две спални и се оказа права — стаята на Старата Мод е изглед към предната градина беше по-приятната. Но Джуд придоби само бегло впечатление, защото след първия поглед към леглото усети как цялата умора от пътуването се стоварва върху й като оловна тежест.

Не слушаше съвсем внимателно веселия приповдигнат глас, който й обясняваше нещо за спалното бельо, отоплението, капризите на миниатюрната камина в спалнята, където Брена запали приготвените парчета торф. После я последва сякаш вървеше сред вода. Брена слезе долу, за да приготви чая и да й покаже как да се оправя в кухнята.