Читать «Родена в лед» онлайн - страница 7

Романът я увлече дотолкова, че когато водата поизстина, тя продължи да държи книгата с една ръка и да чете, а с другата взе хавлията. Потрепери, бързо навлече дълга памучна нощница и освободи косите си. Само заради вкоренения навик остави за малко книгата и почисти ваната. Но не си даде труда да си приготви вечеря. Предпочете да се сгуши в леглото й да се завие с юргана.

Почти не чуваше напорите на вятъра но прозорците, нито барабаненето на дъждовните капки по стъклата. Благодарение на Грейсън Тейн, Бриана се озова в южната част на Щатите през знойно лято, преследвана от убиец.

Едва след полунощ умората я победи. Заспа с книгата в ръка; кучето похъркваше до леглото, а вятърът виеше като изплашена жена.

Разбира се, имаше кошмари.

Грейсън Тейн действаше импулсивно. Тъй като се познаваше, обикновено приемаше философски както успехите, така и неприятностите, до които подобно поведение водеше. В момента бе принуден да признае, че импулсът, накарал го да тръгне с колата от Дъблин към Клар посред зима, и то по време на силна буря, вероятно ще му навлече неприятности. Но пък това бе и поредното приключение, а животът му бе низ от тях.

На излизане от Лимерик му се спраска гумата. Спука се поправи се Грей, за да е по-точен в употребата на местния език. След като я смени, приличаше, а и се чувстваше, като удавен плъх, независимо от шлифера, който купи в Лондон преди седмица.

На два пъти обърка посоката и запълзя надолу по тесни, криволичещи пътеки. От предварителните си проучвания остана с убеждението, че да се загубиш в Ирландия, е част от чара на страната. Упорито се стараеше да повярва на твърдението.

Умираше от глад, бе мокър до кости и се опасяваше, че ще свърши бензина далеч преди да е открил нещо подобно на странноприемница или селце.

Мислено си представи картата. Да извиква образи в съзнанието си му се отдаваше по рождение. Затова без особено затруднение успя да възпроизведе педантичната карта, изпратена от хазяйката му.

Лошото бе, че в тъмнината дъждът се изливаше като водопад по предното стъкло, а вятърът подмяташе колата по жалкото подобие на път, сякаш мерцедесът бе детска играчка.

Копнееше за чаша кафе.

При разклонението рискува и пое по лявото. Ако следващите петнадесет километра не откриеше пансиона или място, където да се приюти, щеше да спи в проклетата кола и да продължи сутринта.

Жалко, че не вижда нищо от пейзажа наоколо. Силната буря обаче му създаваше чувството, че е точно какъвто му трябва. Искаше действието в следващия му роман да се разиграва сред скалите и полята на западните части на Ирландия, сред сгушените срещу заплашителния порив на Атлантическия океан селца. А защо да не накара уморения си до смърт герой да пристигне по тези места в такава буря?

Присви очи. Светлинка ли бе изскочила насреща му? Помоли се на Бога да е така. Зърна люлееща се от вятъра табела. Върна малко назад, насочи фаровете към надписа и се ухили.

Ясно се четеше „Пансион «Блакторн»“. Значи чувството му за ориентация не му бе изневерило. Надяваше с хазяйката му да притежава пословичното ирландско гостоприемство — все пак пристигаше два дни преди уговорения срок, и то в два след полунощ.